Загубите на азот от почвата вървят по три основни пътя. Амонякът излита във въздуха, когато карбамид или оборски тор останат на повърхността. Нитратът се измива с водата под кореновата зона. А в преовлажнена почва бактериите превръщат нитрата в газове — това е денитрификацията. Кой път преобладава, зависи от формата на азота, почвата и времето. Инхибиторите забавят превръщанията, които водят до тези загуби.
От внесения азот културата обикновено поема около половината през първата година. Останалото остава в почвата, вгражда се в органичното вещество или се губи. Статията описва къде и защо.
Накратко
- Амонячни загуби: при карбамид и оборски тор на повърхността; до 30–40% при неблагоприятни условия.
- Измиване: на нитратната форма, при валежи над задържащата способност на почвата; най-силно на леки почви извън вегетацията.
- Денитрификация: при преовлажняване и топла почва; губят се азот и диазотен оксид.
- Имобилизация: временно свързване от микроорганизмите — не е загуба, а отлагане.
- Инхибитор на уреазата забавя разлагането на карбамида; инхибитор на нитрификацията задържа азота в амониева форма.
- Най-силното средство остава срокът и разделянето на дозата.

Къде отива внесеният азот?
Азотът в почвата непрекъснато преминава от една форма в друга. Карбамидът става амоний. Амоният става нитрат. Нитратът се поема от растението, вгражда се от микроорганизмите, измива се или се превръща в газ. Всеки преход е място, на което част от азота може да напусне системата.
Три неща правят азота различен от фосфора и калия: той има газообразни форми, нитратът не се задържа от почвата и превръщанията му се извършват от микроорганизми, чиято активност зависи от температурата и влагата.
Амонячни загуби (волатилизация)
Когато карбамидът се разтвори, ензимът уреаза го разлага до амониев карбонат. Около гранулата pH се покачва над 8–9. При такава реакция част от амония преминава в газообразен амоняк. Ако това става в почвата, амонякът се разтваря в почвената влага и се свързва с колоидите. Ако става на повърхността, излита.
Загубите се увеличават при:
- висока температура и вятър;
- суха повърхност с малко влага — достатъчно да разтвори гранулата, но не и да я внесе в почвата;
- високо pH и карбонати;
- растителни остатъци на повърхността, които са богати на уреаза;
- леки почви с малко глина и хумус.
Намаляват при заравяне, при дъжд или поливане от порядъка на 10–15 mm скоро след внасянето и при ниски температури. По същия механизъм азот губят и оборският тор и течните животински торове, оставени на повърхността.
Измиване на нитратите
Нитратният йон е отрицателно зареден, както и почвените колоиди, затова не се задържа и се движи с водата. Когато валежите надхвърлят количеството, което почвата може да задържи, водата се оттича надолу и отнася нитрата под корените.
Рискът е най-голям:
- на леки, песъчливи почви;
- наесен и през зимата, когато изпарението е малко, а на полето няма култура или тя поема слабо;
- след суха година, когато в почвата е останал неизползван азот;
- при висока есенна доза азот.
Амоният се задържа и не се измива, докато не се нитрифицира. Затова формата на азота и температурата на почвата определят риска. Покривните култури намаляват измиването, като поемат остатъчния нитрат и го връщат в почвата с биомасата си.
Денитрификация
В преовлажнена почва порите се запълват с вода и кислородът свършва. Част от бактериите започват да използват нитрата вместо кислород. Той се редуцира до диазотен оксид (N₂O) и молекулен азот (N₂), които напускат почвата.
Процесът изисква три условия едновременно: нитрат, лесноразложима органика и липса на кислород. Ускорява се с температурата. Затова загубите са най-големи на тежки, уплътнени почви в топли и дъждовни периоди, на места със застояла вода. Диазотният оксид е и силен парников газ.
Сравнение на пътищата
| Път на загуба | Коя форма се губи | Условия | Засегнати торове | Как се ограничава |
|---|---|---|---|---|
| Амонячни загуби | амоняк (NH₃) | повърхностно внасяне, топло, вятър, високо pH | карбамид, течен азотен тор (частично), оборски и течни животински торове | заравяне, внасяне преди дъжд, инхибитор на уреазата |
| Измиване | нитрат (NO₃⁻) | валежи, лека почва, липса на култура | всички след нитрификация; нитратните — веднага | разделяне на дозата, срок близо до поемането, покривни култури, инхибитор на нитрификацията |
| Денитрификация | N₂O и N₂ | преовлажняване, топла почва, уплътняване | всички, след като азотът стане нитрат | дренаж, избягване на уплътняването, амониева форма, инхибитор на нитрификацията |
| Имобилизация | временно свързан в микробната биомаса | заораване на материал с високо C:N | всички | азот за разлагането на сламата; не е истинска загуба |
Как работят инхибиторите?
Инхибиторите са отделна категория продукти за наторяване (PFC 5 по Регламент (ЕС) 2019/1009). Те не хранят растението, а забавят конкретна стъпка от превръщането на азота.
Инхибитор на уреазата. Блокира временно ензима уреаза. Най-разпространеното вещество е NBPT. Карбамидът остава неразложен няколко дни до около две седмици — време, в което дъжд може да го внесе в почвата. Действа срещу амонячните загуби. Не влияе върху измиването.
Инхибитор на нитрификацията. Потиска бактериите от рода Nitrosomonas, които превръщат амония в нитрит. Азотът остава по-дълго в амониева форма, която почвата задържа. Най-известните вещества са DCD, DMPP и нитрапирин. Действа срещу измиването и денитрификацията. Продължителността зависи от температурата — в топла почва е по-кратка.
Двата вида решават различни проблеми. Инхибитор на нитрификацията при карбамид на повърхността не намалява амонячните загуби, а може и да ги увеличи, защото амоният остава по-дълго. Ефектът от всеки инхибитор се проявява само когато условията за съответната загуба са налице.
Какво следва за практиката?
Преди всяка добавка идват три безплатни мерки: азотът да се дава на части, близо до периода на най-бързо поемане; формата да отговаря на температурата на почвата; карбамидът да се заравя или да се внася преди дъжд. Динамиката на поемането е описана в статията кога растенията поемат хранителните елементи, а поведението на отделните форми — в статията минерални торове: химия, разтворимост и поведение в почвата.
Сравнението на азотните торове е в статията на магазина азотни торове: карбамид, амониев нитрат, амониев сулфат и течен азотен тор. Как се определя срокът на първото подхранване на място, описва агрономът в статията първото азотно подхранване напролет.
В базата на prz.bg продуктите за наторяване са в раздела торове; за справка по култури вижте страниците на пшеницата, ечемика и рапицата.
Често задавани въпроси
Колко азот губи карбамидът на повърхността?
Зависи от условията. При хладно време и дъжд скоро след внасянето загубите са малки. При топло, сухо и ветровито време върху карбонатна почва могат да достигнат 30–40%.
Кой азот се измива — амониевият или нитратният?
Нитратният. Амоният се задържа от почвените колоиди и се измива едва след като се превърне в нитрат.
Какво е денитрификация?
Превръщане на нитрата в газообразни форми на азота от бактерии в почва без кислород. Настъпва при преовлажняване.
Каква е разликата между двата вида инхибитори?
Инхибиторът на уреазата забавя разлагането на карбамида и намалява амонячните загуби. Инхибиторът на нитрификацията задържа азота като амоний и намалява измиването и денитрификацията.
Загуба ли е имобилизацията?
Не. Азотът се вгражда временно в микроорганизмите и се освобождава отново при разлагането им. За текущата култура обаче той е недостъпен.
Консултация с агроном
Агроном Илиян Недков от АГРИНЕД, завършил Аграрния университет в Пловдив през 2007 г., определя азотната норма и разпределението ѝ по полета според анализа и състоянието на посева. Пробовземането и консултациите са описани в услугите на АГРИНЕД. Телефон: +359 877 500 504.
Продължете оттук
- Органични торове: минерализация и съотношение между въглерод и азот — prz.bg
- Покривни култури: как връщат живота на изтощена почва — shop.prz.bg
- Как правя план за торене за цялата година — agrined.com
Източници
- Havlin J., Tisdale S., Nelson W., Beaton J., Soil Fertility and Fertilizers, 8th ed., Pearson
- Cameron K., Di H., Moir J. (2013), Nitrogen losses from the soil/plant system: a review, Annals of Applied Biology 162: 145–173
- Trenkel M. (2010), Slow- and Controlled-Release and Stabilized Fertilizers, International Fertilizer Industry Association (IFA)
- Регламент (ЕС) 2019/1009 за предоставяне на пазара на ЕС продукти за наторяване
Последна проверка на съдържанието: 14.11.2026 г. Автор: агроном Илиян Недков.
Статията е написана с частичната помощ на интелигентен текстов помощник. Идеята е на агроном Илиян Недков, който е автор на текста, редактирал го е и е проверил фактите.
