Минерализацията на органичните торове е разлагането на органичните съединения от почвените микроорганизми до минерални форми, които растението поема — амоний, нитрат, фосфат, сулфат. Скоростта ѝ зависи най-вече от съотношението между въглерод и азот (C:N) в материала. При C:N под около 20–25 азотът се освобождава. При C:N над 30 микроорганизмите го вземат от почвата и растенията временно гладуват.
Тази статия обяснява защо един органичен тор храни още в първия сезон, а друг — едва след година. Тя е справочна и не препоръчва продукт.
Накратко
- Растенията не поемат органичния азот директно в значими количества; той първо се минерализира.
- Микробната биомаса има C:N около 8:1, а почвеният хумус — около 10–12:1.
- Материали с C:N под 20–25 освобождават азот; с C:N над 30 го свързват временно.
- Сламата е с C:N около 80:1, угнилият оборски тор — 15–25:1, птичият тор — 6–10:1.
- Минерализацията е най-бърза в топла, влажна и аерирана почва и почти спира под 5 °C.
- По Регламент (ЕС) 2019/1009 твърдият органичен тор съдържа най-малко 15% органичен въглерод.

Какво е минерализация?
Органичният тор съдържа азота в белтъци, аминокиселини, нуклеинови киселини и други сложни молекули. Почвените бактерии и гъби ги използват за храна и енергия. При разграждането на белтъците се отделя амоний — този етап се нарича амонификация. После нитрифициращите бактерии превръщат амония в нитрат. Двата етапа заедно дават минералния азот, който коренът поема.
Едновременно тече и обратният процес. Микроорганизмите вграждат минерален азот в собствените си клетки. Това е имобилизацията. Дали в даден момент преобладава освобождаването или свързването, решава съставът на материала.
Защо съотношението C:N решава всичко?
Микроорганизмите се нуждаят от въглерод за енергия и от азот за изграждане на клетките си. Тялото им съдържа около 8 части въглерод на 1 част азот. Около две трети от въглерода, който поемат, се изгаря при дишането и излиза като въглероден диоксид. Затова за разлагането на материал им е нужно съотношение около 24 части въглерод на 1 част азот.
Ако материалът съдържа повече азот от това — C:N под 20–25 — излишъкът остава в почвата като амоний. Ако съдържа по-малко — C:N над 30 — микроорганизмите допълват недостига от минералния азот на почвата. Растенията остават без азот, докато разлагането не напредне и част от микробите не загинат. Това е азотният глад след заораване на слама или пресен сламест тор.
C:N на органичните материали
| Материал | Типично C:N | Какво става с азота | Практическо следствие |
|---|---|---|---|
| Птичи тор | 6–10:1 | бързо освобождаване | действа още в първия сезон; риск от пригор при висока норма |
| Течни торове с аминокиселини | 3–5:1 | много бързо освобождаване | малки дози, бърз ефект |
| Млада зелена маса от бобови | 10–15:1 | освобождаване | зеленото торене с бобови обогатява с азот |
| Зрял компост | 12–20:1 | бавно освобождаване | подобрител с умерен хранителен ефект |
| Угнил оборски тор | 15–25:1 | бавно освобождаване | ефект за 2–3 години |
| Пресен сламест оборски тор | 25–40:1 | временно свързване | не се внася преди сеитба |
| Царевични стъбла | 55–60:1 | свързване | нужен е азот за разлагането |
| Слама от житни | около 80:1 | силно свързване | азотен глад без допълнителен азот |
| Дървесни стърготини | 200–500:1 | продължително свързване | само за мулч върху повърхността |
Стойностите са ориентировъчни. При един и същ вид тор те се променят според постелята, храненето на животните и степента на угниване.
От какво още зависи скоростта?
Температура. Микробната активност е слаба под 5 °C и расте бързо до около 30–35 °C. Затова органичен тор, внесен наесен, освобождава малко азот през зимата и повече през пролетта и лятото.
Влага и въздух. Най-бързо е разлагането при влажна, но аерирана почва. В суха почва процесът спира. В преовлажнена липсва кислород и вместо нитрификация тече денитрификация със загуба на азот.
Реакция на почвата. Нитрифициращите бактерии работят най-добре при pH близо до неутралното. В силно кисели почви амоният се натрупва. Връзката е разгледана в статията pH на почвата: какво показва числото.
Състав на материала. Освен C:N има значение и съдържанието на лигнин. Богатите на лигнин материали се разлагат бавно дори при благоприятно съотношение.
Как се образува хумусът?
Не целият въглерод от тора се изгаря. Част от него остава в почвата като устойчиви органични съединения, свързани с глинестите минерали — това е хумусът. Съвременното разбиране е, че основната част от устойчивото органично вещество идва от остатъците на самите микроорганизми. Затова материалите, които хранят микробите ефективно, изграждат хумус по-добре от трудно разложимите.
Хумусът има C:N около 10–12:1 и се разлага бавно — няколко процента годишно. Той задържа вода и хранителни елементи и слепва почвените частици в агрегати. Хуминовите и фулвиновите киселини, извличани от леонардит, са концентрирана форма на подобни вещества; в базата на prz.bg има страници на такива продукти, например Леонардит Премиум.
Фосфор, калий и сяра в органичните торове
Калият в органичните торове е в разтворима форма и е достъпен почти изцяло, както в минералните. Фосфорът е отчасти минерален и отчасти органичен; органичната част се освобождава от ензимите фосфатази. Сярата се държи подобно на азота и зависи от съотношението между въглерод и сяра. Затова при пресмятане на торовата норма калият и фосфорът от оборския тор се броят в много по-голяма степен от азота.
Как са уредени органичните торове в ЕС?
Регламент (ЕС) 2019/1009 определя органичния тор като категория PFC 1(A). Твърдият органичен тор трябва да съдържа най-малко 15% органичен въглерод, а течният — най-малко 5%. Органо-минералните торове са категория PFC 1(B), с най-малко 7,5% органичен въглерод за твърдите. Регламентът поставя и гранични стойности за тежки метали и патогени.
Кои торове са допустими в биологичното производство, определят отделно правилата по Регламент (ЕС) 2018/848. Органичен по състав и разрешен за биологично производство не са едно и също.
В базата на prz.bg може да видите как изглеждат записите на органични продукти за наторяване — например Аминозол, течен тор с аминокиселини, и КОМПОСТИМ ЕМ. По култури справката започва от страниците на доматите и лозата.
От механизма към практиката
От всичко това следват няколко правила. Пресен сламест тор и слама се заорават с допълнителен азот или достатъчно рано преди сеитбата. Птичият тор се дозира внимателно, защото действа бързо. Оборският тор се смята за две-три години. Практическият преглед на видовете и нормите е в статията на магазина органични торове: видове, съдържание и как се прилагат. Как агрономът включва органичния тор в торовата норма, е описано в статията органичен тор: кога го препоръчвам и какво очаквам от него.
Често задавани въпроси
Какво е азотен глад?
Временен недостиг на азот за растенията, когато микроорганизмите разлагат материал с високо C:N и вземат минералния азот от почвата. Типичен е след заораване на слама.
Колко бързо се минерализира оборският тор?
През първата година се освобождава около една четвърт до една трета от азота. Останалото идва през следващите две-три години с намаляваща скорост.
Защо птичият тор действа по-бързо от оборския?
Защото е с ниско C:N и голяма част от азота му е в лесно разложими форми. Микроорганизмите имат излишък от азот и го освобождават веднага.
Органичният тор увеличава ли хумуса?
Да, но бавно. Само част от внесения въглерод остава като устойчиво органично вещество. Ефектът се натрупва при редовно внасяне години наред.
Каква е разликата между органично вещество и хумус?
Органичното вещество включва всичко органично в почвата — пресни остатъци, живи организми и хумус. Хумусът е устойчивата, преобразувана част от него.
Консултация с агроном
Агроном Илиян Недков от АГРИНЕД, завършил Аграрния университет в Пловдив през 2007 г., изготвя торови норми, в които органичните торове и растителните остатъци са сметнати по почвен анализ. Пробовземането и анализите са описани в услугите на АГРИНЕД. Телефон: +359 877 500 504.
Продължете оттук
- Минерални торове: химия, разтворимост и поведение в почвата — prz.bg
- Торове за екологично земеделие в магазина на АГРИНЕД — shop.prz.bg
- Почвено пробовземане през зимата: участъци, дълбочина и лаборатория — agrined.com
Източници
- Brady N., Weil R., The Nature and Properties of Soils, 15th ed., Pearson
- Havlin J., Tisdale S., Nelson W., Beaton J., Soil Fertility and Fertilizers, 8th ed., Pearson
- USDA Natural Resources Conservation Service, Carbon to Nitrogen Ratios in Cropping Systems
- Регламент (ЕС) 2019/1009 за предоставяне на пазара на ЕС продукти за наторяване
Последна проверка на съдържанието: 14.11.2026 г. Автор: агроном Илиян Недков.
При подготовката на текста е използван интелигентен текстов помощник. Статията е по идея на агроном Илиян Недков, който е неин автор, редактирал е текста и е проверил фактите.
