Усвояването на хранителните елементи не е равномерно през вегетацията. В първите седмици растението поема малко, но тогава недостигът е най-вреден. След това идва кратък период на много бързо поемане, в който се натрупва по-голямата част от азота и калия. Фосфорът и част от азота продължават да постъпват и след цъфтежа. От тази динамика следват сроковете за торене.
Календарът на торенето изглежда като списък от дати. Зад всяка дата стои крива — колко от даден елемент поема културата в даден момент.
Накратко
- Кривата на поемане е S-образна: бавно начало, стръмна среда, затихване към узряване.
- Калият се поема най-рано — при повечето култури почти изцяло до цъфтежа.
- Азотът се поема най-бързо при усиления вегетативен растеж; част постъпва и след цъфтежа.
- Фосфорът се поема по-равномерно и значителна част идва по време на наливането на зърното.
- Критичният период е ранен и кратък; периодът на максимално поемане е по-късен и дълъг.
- Торът трябва да е в почвата преди стръмната част на кривата.

Критичен период и период на максимално поемане
Агрохимията различава два момента.
Критичен период е фазата, в която недостигът на елемент нанася най-голяма и непоправима вреда, макар количествата да са малки. За фосфора това са първите седмици след поникването, когато се залага кореновата система. За азота при житните — образуването на братя и залагането на класа.
Период на максимално поемане е времето, в което растението натрупва най-много от елемента за единица време. Той съвпада с най-бързото нарастване на биомасата.
Двата периода изискват различен подход. За критичния период торът трябва да е близо до младия корен — оттук идва стартовото торене. За периода на максимално поемане трябва да има достатъчно количество в целия коренов слой.
Усвояване по култури
| Култура | Азот | Фосфор | Калий |
|---|---|---|---|
| Пшеница | малко до края на зимата; най-бързо от началото на вретенене до изкласяване; до цъфтежа е поета основната част | равномерно, с продължение през наливането на зърното | рано; почти изцяло до изкласяване, после съдържанието в растението намалява |
| Царевица | бързо от 6–8 лист до изметляване; около една трета постъпва след цъфтежа | около половината постъпва след цъфтежа | около две трети са поети до изметляване |
| Слънчоглед | най-бързо от образуване на питата до цъфтеж | до наливане на семената | много рано и в голямо количество; основната част до цъфтеж |
| Домати | нараства с растежа; високо през цялото плододаване | постоянно, с по-голяма нужда при вкореняване и цъфтеж | рязко нараства с наливането на плодовете; надвишава азота |
Стойностите са ориентир. При царевицата данните са от изследвания на съвременни хибриди, които поемат повече азот след цъфтежа от старите.
Пшеница: азотът на части
До края на зимата пшеницата е поела малка част от общия азот. С началото на вретененето поемането се ускорява рязко и до изкласяването растението е натрупало основната част. Оттук идва разделянето на азота: първа част в края на зимата за образуването на братя, втора — преди стръмната част на кривата.
Азотът, поет след изкласяването, отива предимно в зърното и повишава белтъка. Затова късното подхранване е инструмент за качество, а не за добив.
Калият при пшеницата достига максимум около изкласяването. След това част от него се връща в почвата чрез корените и отмиване от листата. Зърното изнася малко калий — основната част остава в сламата.
Царевица: дългата опашка на фосфора
Царевицата поема малко до шести лист, но точно тогава се залага броят на редовете в кочана. Между шести–осми лист и изметляването поемането на азот и калий е най-интензивно.
Фосфорът се държи различно. Около половината от него постъпва след цъфтежа, по време на наливането на зърното. Растението трябва да има работещ корен и влага до късно. В суха почва фосфорът не стига до корена, колкото и да е внесен.
Ранният недостиг на фосфор при студена почва е причината за виолетовото оцветяване на младата царевица и за стартовото торене в реда.
Слънчоглед: калий рано и много
Слънчогледът натрупва калий много рано и в количества, по-големи от азота. По-голямата част остава в стъблото и питата и се връща в почвата с остатъците. Изнасянето със семената е малко. Затова при оставени остатъци калиевото торене след слънчоглед може да е по-ниско, отколкото предполага общото му поемане.
Борът има свой критичен период — от образуването на питата до цъфтежа.
Домати: съотношението се обръща
При доматите до цъфтежа азотът и калият се поемат в близки количества. С началото на наливането на плодовете нуждата от калий нараства рязко и го надвишава около два пъти. Плодовете са основният „потребител“ на калий. Оттук идва смяната на формулата при фертигация — от балансирана към такава с преобладаващ калий.
Калцият се движи само с водния поток и не се преразпределя към плодовете. Затова трябва да постъпва непрекъснато, а не на един път.
Какво следва за сроковете на торене?
- Фосфорът — преди или със сеитбата. Критичният му период е в първите седмици, а той почти не се движи в почвата.
- Калият — преди вегетацията. Поема се рано; подхранването през сезона е оправдано при зеленчуци и овощни с дълго плододаване.
- Азотът — на части, преди стръмната част на кривата. Внесен много рано, се губи; внесен късно, не се оползотворява за добив.
- Микроелементите — преди критичната си фаза. Бор преди цъфтежа, цинк в ранните фази.
Какво става с внесения тор, докато чака корена, е описано в статията минерални торове: химия, разтворимост и поведение в почвата.
Сроковете, подредени по месеци за градината, овощните и полето, са в статията на магазина календар на торенето по месеци. Как от тези криви се стига до план за конкретно стопанство, описва агрономът в статията как правя план за торене за цялата година.
В базата на prz.bg справката по култури започва от страниците на пшеницата, царевицата, слънчогледа и доматите.
Често задавани въпроси
Кога пшеницата поема най-много азот?
От началото на вретененето до изкласяването. В този период се натрупва основната част от азота в растението.
Защо фосфорът се внася със сеитбата, ако се поема през целия сезон?
Защото критичният му период е в първите седмици, а в почвата той се движи на милиметри. По-късно внесен фосфор не стига до корена.
Кой елемент се поема най-рано?
Калият. При повечето полски култури основната част е поета до цъфтежа.
Има ли смисъл от азот след цъфтежа?
При пшеницата — за белтъка в зърното. При царевицата съвременните хибриди поемат значителна част от азота след цъфтежа, ако почвата може да го осигури.
Защо при доматите се сменя торът по време на плододаване?
Защото нуждата от калий нараства рязко с наливането на плодовете и надвишава нуждата от азот.
Консултация с агроном
Агроном Илиян Недков от АГРИНЕД, завършил Аграрния университет в Пловдив през 2007 г., изготвя планове за торене по полета според анализа, културата и планирания добив. Анализите и консултациите са описани в услугите на АГРИНЕД. Телефон: +359 877 500 504.
Продължете оттук
- Торене на домати: хранителни нужди по фази на развитие — prz.bg
- Минерални торове: видове, състав и кога се използват — shop.prz.bg
- Как оценявам торовата програма на слънчогледа — agrined.com
Източници
- Bender R., Haegele J., Ruffo M., Below F. (2013), Nutrient uptake, partitioning, and remobilization in modern, transgenic insect-protected maize hybrids, Agronomy Journal 105: 161–170
- Marschner P. (ed.), Marschner’s Mineral Nutrition of Higher Plants, 3rd ed., Academic Press
- Havlin J., Tisdale S., Nelson W., Beaton J., Soil Fertility and Fertilizers, 8th ed., Pearson
- Горбанов С. и кол., Торене на земеделските култури, Аграрен университет – Пловдив
Последна проверка на съдържанието: 14.11.2026 г. Автор: агроном Илиян Недков.
Текстът е написан с частичната помощ на съвременни инструменти за автоматизирано писане — по идея и под редакцията на агроном Илиян Недков, автор на статията, който е проверил съдържанието.
