Леонардитът и хуминовите вещества не са тор в обичайния смисъл — те не доставят значими количества азот, фосфор и калий. Действието им е непряко. Хуминовите и фулвиновите киселини носят много отрицателно заредени групи, с които задържат катиони, образуват комплекси с микроелементите и се конкурират с фосфата за местата на свързване в почвата. Така повече от внесения фосфор, желязо, цинк и манган остава достъпно. Отделно, те стимулират растежа на корена.
Леонардитът е окислена форма на лигнитни въглища с високо съдържание на хуминови киселини. От него се получават повечето търговски хумати.
Накратко
- Хуминови киселини: едри молекули, разтворими в алкална среда; фулвинови киселини: дребни, разтворими при всяко pH.
- Леонардитът съдържа обикновено между 40 и 85% хуминови киселини.
- Хуминовите вещества имат много висок капацитет за задържане на катиони — в пъти по-висок от този на глината.
- Намаляват свързването на фосфора с калций, желязо и алуминий.
- Образуват естествени комплекси с желязо, цинк, манган и мед.
- Стимулират страничните корени и кореновите власинки.
- Ефектът е локален и най-ясен на бедни на органика почви.

Какво представляват хуминовите вещества?
Хуминовите вещества са сложни органични молекули, които се образуват при разлагането на растителни остатъци и остават в почвата стотици години. Те са основната част от хумуса. Делят се по разтворимост на три групи.
| Фракция | Разтворимост | Размер на молекулите | Основна роля |
|---|---|---|---|
| Фулвинови киселини | при всяко pH | малки | пренасят микроелементи; преминават през листа и в корена |
| Хуминови киселини | в алкална среда; утаяват се в кисела | средни до големи | задържат катиони; подобряват структурата; стимулират корена |
| Хумин | неразтворим | много големи; свързан с глината | стабилна част на хумуса; структура и водозадържане |
Търговските продукти са обикновено калиеви или натриеви хумати — соли на хуминовите киселини, получени чрез извличане от леонардит с основа. Те са разтворими във вода.
Защо задържат хранителните елементи?
Молекулите на хуминовите вещества носят множество карбоксилни и фенолни групи. При обичайното pH на почвата тези групи са отрицателно заредени. Към тях се прикрепват положителните йони — калий, амоний, калций, магнезий и микроелементите.
Връзката е обратима. Когато концентрацията в почвения разтвор падне, йоните се освобождават. Така хуминовите вещества работят като буфер: поемат при излишък и отдават при недостиг. Капацитетът им на единица маса е в пъти по-висок от този на глинестите минерали.
Как влияят на фосфора?
Фосфатът в почвата се свързва по два начина: прикрепва се към повърхността на железни и алуминиеви оксиди и се утаява като калциеви фосфати. И двата процеса са описани в статията фиксация на фосфора в почвата: какво става с внесения фосфат.
Хуминовите вещества се намесват и в двата.
Конкуренция за местата на свързване. Отрицателно заредените хуминови молекули заемат същите места по оксидите, на които би се прикрепил фосфатът. Колкото повече места са заети, толкова повече фосфат остава в разтвора.
Забавяне на утаяването. Хуминовите вещества свързват част от калция и покриват повърхността на новообразуваните калциеви фосфати. Кристалите растат по-бавно и преминаването към слаборазтворимите форми се забавя.
Мостове с метали. Чрез желязо и алуминий фосфатът може да се свърже със самата хуминова молекула в комплекс, който остава подвижен.
Ефектът е най-силен, когато хуминовото вещество и фосфорът са на едно място — в една гранула или в една ивица.
Как влияят на микроелементите?
Желязото, цинкът, манганът и медта в почви с високо pH преминават в неразтворими хидроксиди и карбонати. Хуминовите и особено фулвиновите киселини ги свързват в комплекси, които остават в разтвора.
Тези естествени комплекси са по-слаби от синтетичните хелати, но имат две предимства. Образуват се непрекъснато там, където има органична материя. И отдават метала на корена лесно. Фулвиновите комплекси са достатъчно малки, за да преминат и през листната повърхност.
При много високо pH и много карбонати естествените комплекси не са достатъчни. Затова при силна желязна хлороза се използват синтетични хелати.
Как влияят на корена?
Това е най-добре документираният пряк ефект. Хуминовите вещества в ниски концентрации:
- увеличават броя на страничните корени и кореновите власинки;
- активират протонните помпи в мембраните на кореновите клетки, което подкислява ризосферата и улеснява поемането на хранителни елементи;
- показват действие, подобно на ауксина.
По-разклонен корен означава по-голям обем почва, от който се черпят вода и слабоподвижни елементи като фосфора и цинка. Част от ефекта върху храненето всъщност е ефект върху корена.
Какво е реалистично да се очаква?
Тук е нужна трезва сметка. В орния слой на един декар има тонове хумус. С една обичайна доза хумат се внасят килограми. Съдържанието на хумус в почвата не се променя измеримо.
Ефектът е локален — около гранулата, в ивицата, в ризосферата — и зависи от условията.
| Условия | Очакван ефект |
|---|---|
| Бедна на органика, песъчлива почва | най-ясен |
| Варовита почва с блокиран фосфор и желязо | ясен при локално внасяне заедно с тора |
| Разсад, субстрати, хидропоника | ясен върху корена |
| Богат чернозем с високо съдържание на хумус | слаб |
| Суха почва без поливане | слаб |
Съставът на продуктите също се различава. На етикета се гледат съдържанието на хуминови и на фулвинови киселини поотделно и произходът. В базата на prz.bg записи на такива продукти има в раздела торове — например Леонардит Премиум, ТАРМАН ЛЕОНАРДИТ и ХУМЕКО.
Регулаторен статус
По Регламент (ЕС) 2019/1009 хуминовите продукти се предлагат като подобрители на почвата, като немикробни растителни биостимуланти или като органична съставка на органо-минерални торове — според заявената функция. Категориите са описани в статията продукти за наторяване: категориите по Регламент (ЕС) 2019/1009.
От механизма към практиката
От всичко това следва едно правило: хуминовите вещества работят най-добре заедно с тора и близо до корена. Затова се влагат в органо-минералните торове. Какво представляват те и кога си струват, е описано в статията на магазина органо-минерални торове: какво представляват и кога са по-добрият избор. Как се решава между тях и обикновения NPK, описва агрономът в статията органо-минерален тор или обикновен NPK: как решавам.
Често задавани въпроси
Каква е разликата между хуминови и фулвинови киселини?
Хуминовите са по-едри и се разтварят само в алкална среда. Фулвиновите са по-дребни, разтварят се при всяко pH и пренасят микроелементите.
Хуматът тор ли е?
Не в обичайния смисъл. Той не доставя значими количества азот и фосфор, а подобрява използването на наличните хранителни елементи.
Увеличават ли хуматите хумуса в почвата?
Не измеримо. Внесените количества са нищожни спрямо хумуса в орния слой. Ефектът е локален.
Защо хуминовите вещества помагат на фосфора?
Заемат местата, на които фосфатът би се свързал с желязото и алуминия, и забавят утаяването му с калция.
Заменят ли хуматите хелатите на микроелементите?
На слабо алкални почви — отчасти. При силна желязна хлороза на варовити почви са нужни синтетични хелати.
Консултация с агроном
Агроном Илиян Недков от АГРИНЕД, завършил Аграрния университет в Пловдив през 2007 г., определя по почвен анализ дали почвата има нужда от подобрители и какви. Анализите са описани в услугите на АГРИНЕД. Телефон: +359 877 500 504.
Продължете оттук
- Органични торове: минерализация и съотношение между въглерод и азот — prz.bg
- Приложение на калиев хумат: как, кога и в каква доза — shop.prz.bg
- Органичен тор: кога го препоръчвам и какво очаквам от него — agrined.com
Източници
- Canellas L., Olivares F. (2014), Physiological responses to humic substances as plant growth promoter, Chemical and Biological Technologies in Agriculture 1: 3
- Nardi S., Pizzeghello D., Muscolo A., Vianello A. (2002), Physiological effects of humic substances on higher plants, Soil Biology and Biochemistry 34: 1527–1536
- Stevenson F. (1994), Humus Chemistry: Genesis, Composition, Reactions, 2nd ed., Wiley
- Регламент (ЕС) 2019/1009 за предоставяне на пазара на ЕС продукти за наторяване
Последна проверка на съдържанието: 14.11.2026 г. Автор: агроном Илиян Недков.
При подготовката на статията са използвани съвременни инструменти за писане. Идеята, редакцията и проверката на съдържанието са на агроном Илиян Недков — автор на текста.
