Биологичната азотфиксация е превръщането на азота от въздуха (N₂) в амоняк от бактерии, които притежават ензима нитрогеназа. Най-продуктивна е симбиозата между бобовите растения и грудковите бактерии — ризобиите. Бактериите живеят в грудки по корените, получават от растението захари и му връщат азот. Една бобова култура може да фиксира от няколко до над двадесет килограма азот на декар годишно — без нито един килограм тор.
Въздухът съдържа около 78% азот, но растенията не могат да го използват пряко. Двата атома в молекулата са свързани с една от най-здравите връзки в природата. Малко организми умеят да я разкъсат.
Накратко
- Ензимът нитрогеназа превръща N₂ в амоняк; той се разрушава от кислорода.
- Леглобинът в грудките свързва кислорода и ги оцветява в розово.
- Фиксацията е скъпа: около 16 молекули АТФ за една молекула азот.
- Всяка бобова култура има свой вид ризобии; соята се нуждае от инокулация там, където не е отглеждана.
- Много минерален азот в почвата потиска образуването на грудки.
- Нужни са молибден, желязо, кобалт и pH близо до неутралното.

Как работи симбиозата?
Коренът на бобовото растение отделя сигнални вещества — флавоноиди. Подходящите ризобии в почвата ги разпознават и отговарят със свои сигнали. Кореновата власинка се извива и обхваща бактериите. Те проникват в корена по инфекциозна нишка, а растението образува нов орган — грудка.
В грудката бактериите се променят и започват да фиксират азот. Растението им доставя захари от фотосинтезата. В замяна получава амоняк, който веднага се включва в аминокиселини и се пренася към надземните части.
Връзката е строго избирателна. Ризобиите на люцерната не образуват грудки при граха, а тези на соята — при фасула.
Нитрогеназата и проблемът с кислорода
Нитрогеназата съдържа желязо и молибден. Тя се инактивира необратимо от кислорода. Бактериите обаче се нуждаят от кислород, за да произведат огромното количество енергия, което фиксацията изисква.
Растението решава противоречието с белтъка леглобин — близък по устройство до хемоглобина в кръвта. Той свързва кислорода и го доставя на бактериите с точно толкова, колкото им трябва, без да достигне до ензима. Леглобинът оцветява активните грудки в розово до червено.
Оттук идва простият тест на полето. Разрязаната грудка показва дали работи: розова отвътре — фиксира; бяла или зеленикава — не.
Колко струва фиксацията на растението?
За една молекула азот са нужни около 16 молекули АТФ и допълнителна енергия за изграждане и поддържане на грудките. Растението плаща тази цена със захари — значителна част от продукцията на фотосинтезата отива в грудките.
Затова бобовото растение не фиксира повече, отколкото му е нужно. Когато в почвата има достатъчно минерален азот, то спира да храни грудките и ползва готовия. Торенето на бобови култури с азот намалява фиксацията, а не я допълва.
Колко азот фиксират бобовите?
| Култура | Ориентировъчно количество, kg азот на декар годишно | Особености |
|---|---|---|
| Люцерна | 15–30 | многогодишна; дълбок корен; най-високи стойности |
| Червена и бяла детелина | 10–25 | многогодишни и двугодишни; добри в смески с треви |
| Инкарнатна и александрийска детелина | 8–15 | едногодишни; за покривни култури |
| Бакла | 10–20 | висока фиксация за едногодишна култура |
| Фий | 8–15 | зимуващи форми; за смески |
| Грах | 6–15 | кратка вегетация |
| Соя | 6–18 | нужна е инокулация; голяма част се изнася със зърното |
| Фасул | 3–8 | слаб фиксатор |
Диапазоните са широки, защото количеството зависи от продължителността на растежа, влагата, температурата, pH и запаса от минерален азот.
Колко от този азот остава за следващата култура?
По-малко, отколкото се очаква. Фиксираният азот се разпределя в цялото растение. Ако се прибира зърното, с него напуска полето по-голямата част — зърното на бобовите е богато на белтък. При соята балансът често е близо до нулата: фиксираното приблизително се равнява на изнесеното.
Най-много азот остава, когато цялата маса се заоре като зелено торене или когато културата е многогодишна и корените ѝ се разлагат в почвата. Азотът от остатъците се освобождава постепенно, според съотношението им между въглерод и азот. Механизмът е описан в статията органични торове: минерализация и съотношение между въглерод и азот.
Какво потиска азотфиксацията?
Минерален азот. Високото съдържание на нитрат в почвата спира образуването на грудки и работата на вече образуваните.
Кисела почва. Под pH 5,5 ризобиите оцеляват трудно, а молибденът е недостъпен.
Недостиг на молибден, желязо, кобалт и фосфор. Молибденът и желязото са в състава на нитрогеназата. Кобалтът е нужен на бактериите. Фосфорът е нужен за енергията.
Суша и преовлажняване. Грудките са чувствителни и към двете. При засушаване отмират първи.
Липса на подходящи бактерии. На поле, където дадената култура не е отглеждана, съответните ризобии може да липсват. Това е типично за соята. Тогава семената се третират с инокулант.
Уплътняване и студ. Ограничават достъпа на кислород и активността на бактериите.
Други азотфиксиращи микроорганизми
Освен ризобиите, азот фиксират и свободноживеещи бактерии като Azotobacter и асоциативни като Azospirillum, които живеят по повърхността на корените на житните. Количествата са в пъти по-малки, защото тези бактерии нямат защитена среда и постоянен източник на захари. Ефектът им върху растенията често се дължи повече на отделяните растежни вещества, отколкото на фиксирания азот.
По Регламент (ЕС) 2019/1009 Rhizobium, Azotobacter и Azospirillum са сред микроорганизмите, допустими в микробните растителни биостимуланти. Категориите са описани в статията продукти за наторяване: категориите по Регламент (ЕС) 2019/1009.
От механизма към практиката
Правилата следват от биологията: бобовите не се торят с азот; pH се поддържа близо до неутралното; при нова за полето култура семената се инокулират; най-много азот остава при зелено торене и многогодишни бобови. Кои торове са разрешени в биологичното производство, е описано в статията на магазина торове за биологично земеделие: какво е разрешено. Как бобовите се подреждат в ротацията, описва агрономът в статията хранене в биологичното земеделие: как го планирам без минерален азот.
В базата на prz.bg бобовите култури имат свои страници — соя, люцерна, грах и фасул — а продуктите за наторяване, сред които и микробни, са в раздела торове. Изборът на покривна култура е разгледан в статията коя покривна култура да изберем според почвата и целта.
Често задавани въпроси
Как да разбера дали грудките работят?
Разрежете грудка. Ако е розова или червена отвътре, фиксира азот. Ако е бяла или зеленикава, не е активна.
Трябва ли да се торят бобовите с азот?
Не. Минералният азот потиска образуването на грудки. Малка стартова доза се обсъжда само на много бедни почви.
Защо соята се инокулира?
Защото нейните ризобии не се срещат естествено в почви, където соя не е отглеждана.
Колко азот остава след грах или соя?
Малко, ако зърното се прибере. Основният ефект за следващата култура идва от корените и остатъците.
Фиксират ли азот и други растения?
Симбиотичната фиксация с грудки е характерна за бобовите. При други култури асоциативни бактерии фиксират малки количества.
Консултация с агроном
Агроном Илиян Недков от АГРИНЕД, завършил Аграрния университет в Пловдив през 2007 г., планира сеитбообороти и торене според почвения анализ. Анализите и консултациите са описани в услугите на АГРИНЕД. Телефон: +359 877 500 504.
Продължете оттук
- Еднакъв ли е за растението азотът от органичен и от минерален тор — prz.bg
- Бакла като покривна култура — азот, корени и сеитба — shop.prz.bg
- Органичен тор: кога го препоръчвам и какво очаквам от него — agrined.com
Източници
- Marschner P. (ed.), Marschner’s Mineral Nutrition of Higher Plants, 3rd ed., Academic Press — глава за азотфиксацията
- Peoples M. и кол. (2009), The contributions of nitrogen-fixing crop legumes to the productivity of agricultural systems, Symbiosis 48: 1–17
- Brady N., Weil R., The Nature and Properties of Soils, 15th ed., Pearson
- Регламент (ЕС) 2019/1009 за предоставяне на пазара на ЕС продукти за наторяване
Последна проверка на съдържанието: 14.11.2026 г. Автор: агроном Илиян Недков.
Статията е написана с частичната помощ на съвременни инструменти за автоматизирано писане — по идея и под редакцията на агроном Илиян Недков, неин автор, който е проверил фактите.
