Компостирането е аеробно разлагане на органична материя от микроорганизми, при което се отделят топлина, въглероден диоксид и вода и се получава стабилен, богат на хумусни вещества продукт. Процесът минава през четири фази: мезофилна, термофилна, охлаждане и зреене. За да протече правилно, изходната смес трябва да е със съотношение въглерод : азот около 25–30:1, влажност 50–60% и достатъчно въздух. В термофилната фаза температурата достига 55–65 °C.
Купчината компост е реактор, в който работят милиарди микроорганизми. Те не се управляват пряко — управляват се условията им.
Накратко
- Четири фази: мезофилна, термофилна, охлаждане, зреене.
- Начално C:N 25–30:1; под 20:1 азотът се губи като амоняк, над 40:1 процесът е бавен.
- Влажност 50–60% — като изцедена гъба.
- 55–65 °C в термофилната фаза унищожават повечето патогени и семена от плевели.
- Обръщането внася кислород и изравнява температурата.
- Зрелият компост е с C:N под 20:1, температура близка до околната и без мирис на амоняк.

Четирите фази
| Фаза | Температура | Продължителност | Какво се случва |
|---|---|---|---|
| Мезофилна (начална) | до около 40 °C | дни | бактерии и гъби разграждат захарите, аминокиселините и скорбялата; температурата расте бързо |
| Термофилна | 40–65 °C и повече | дни до седмици | топлолюбиви бактерии разграждат белтъци, мазнини, хемицелулоза и целулоза; загиват патогени и семена |
| Охлаждане | спада към 40 °C | седмици | лесноразложимото е изчерпано; гъбите се връщат и разграждат целулозата и лигнина |
| Зреене | близка до околната | седмици до месеци | образуват се хумусни вещества; заселват се червеи и почвена фауна |
Откъде идва топлината?
Микроорганизмите окисляват органичните вещества, за да получат енергия. Част от нея използват за растеж, а останалата се отделя като топлина. В малко количество материал топлината се разсейва. В достатъчно голяма купчина тя се задържа и температурата расте.
Затова размерът има значение. Купчина под около един кубичен метър рядко достига термофилна температура. Твърде голямата и плътна купчина пък остава без въздух във вътрешността.
Температура над 65–70 °C не е желана. Тогава загиват и полезните микроорганизми, процесът спира и азотът се губи по-бързо. Обръщането я понижава.
Съотношението C:N на сместа
Микроорганизмите се нуждаят от въглерод за енергия и от азот за изграждане на клетките. Оптималното начално съотношение е около 25–30 части въглерод на 1 част азот.
| Материал | Типично C:N | Роля в сместа |
|---|---|---|
| Птичи тор | 6–10:1 | източник на азот |
| Окосена трева | 15–20:1 | източник на азот |
| Кухненски растителни отпадъци | 15–25:1 | източник на азот |
| Оборски тор със слама | 20–30:1 | близо до оптимума |
| Есенни листа | 40–60:1 | източник на въглерод |
| Слама | около 80:1 | източник на въглерод; структура |
| Дървесни стърготини и клонки | 200–500:1 | структура; разлагат се много бавно |
Ако азотът е много (C:N под 20:1), микроорганизмите не могат да го вградят целия. Излишъкът се отделя като амоняк — купчината мирише остро и губи азот.
Ако въглеродът е много (C:N над 40:1), азотът не достига за размножаването на микробите. Купчината не загрява и процесът се проточва с месеци.
На практика „зелените“ и „кафявите“ материали се смесват на слоеве. По време на компостирането въглеродът излиза като въглероден диоксид и съотношението постепенно се стеснява. Механизмът е същият като при разлагането в почвата, описан в статията органични торове: минерализация и съотношение между въглерод и азот.
Влага и въздух
Микроорганизмите живеят във водния филм около частиците. Под 40% влажност активността им пада рязко. Над 65% порите се запълват с вода, кислородът свършва и започват анаеробни процеси — гниене с неприятна миризма и отделяне на органични киселини, вредни за корените.
Оптимумът е 50–60%. Практическата проба: стиснат в шепа, материалът е влажен, но от него не капе.
Кислородът постъпва през порите между частиците. Затова в сместа се добавя едър структурен материал — слама, нарязани клонки. Обръщането възстановява порьозността и пренася външните, студени слоеве във вътрешността.
Какво става с азота?
При компостирането част от азота се губи. Основният път е амонякът, който се отделя в термофилната фаза при високо pH. Загубите са по-големи при ниско C:N, висока температура и често обръщане.
Вторият път е измиването на нитрат и амоний от дъжда, ако купчината е открита. Третият е денитрификацията в преовлажнени, безвъздушни зони.
Останалият азот се вгражда в микробната биомаса и в хумусните вещества. Той е по-слабо достъпен от азота в пресния тор, но е стабилен и не изгаря растенията.
Обеззаразяване: температура и време
Повечето патогени за хората и растенията и повечето семена от плевели загиват при температура над 55 °C, поддържана няколко дни. Условието е целият материал да мине през горещата зона. Затова купчината се обръща няколко пъти — външният слой, който остава хладен, трябва да попадне вътре.
Някои устойчиви семена и спори оцеляват и при добро компостиране. Затова заразени с опасни почвени патогени растителни остатъци не се компостират у дома.
Как се познава зрелият компост?
- Температурата не се повишава след обръщане.
- Цветът е тъмнокафяв до черен, структурата е ронлива, изходните материали не се различават.
- Мирисът е на горска почва, без амоняк.
- Съотношението C:N е под 20:1.
- Тест за поникване: семена на кресон или репички поникват нормално в смес с компоста. Незрелият компост потиска кълненето с органични киселини и амоняк.
Незрелият компост, внесен в почвата, продължава да се разлага там. Той консумира кислород и азот в кореновата зона и може да повреди младите растения.
Добавки за компостиране
На пазара има продукти с микроорганизми и ензими, предназначени да ускорят началото на процеса. Те не заменят правилното съотношение, влагата и въздуха — без тези условия никоя добавка не работи. В базата на prz.bg записите на продуктите за наторяване са в раздела торове; пример е страницата на КОМПОСТИМ ЕМ. За справка по култури вижте страниците на доматите и краставиците.
От процеса към практиката
Сравнението на компоста с оборския и птичия тор по съдържание и приложение е в статията на магазина оборски тор, компост или птичи тор: кой за какво е. Как се преценява на място дали една купчина оборски тор е готова, описва агрономът в статията качество на оборския тор: какво проверявам, преди да го препоръчам.
Често задавани въпроси
Защо компостът загрява?
Микроорганизмите отделят топлина, докато окисляват органичните вещества. В достатъчно голяма купчина топлината се задържа.
Защо купчината мирише на амоняк?
Сместа съдържа твърде много азот спрямо въглерода. Добавете слама, сухи листа или нарязани клонки.
Защо купчината не загрява?
Най-често е твърде суха, твърде малка или съдържа много въглероден материал и малко азот.
Колко време отнема компостирането?
При добри условия и редовно обръщане — от два до четири месеца. При студено компостиране без обръщане — година и повече.
Унищожава ли компостирането семената на плевелите?
Повечето — да, ако целият материал мине през температура над 55 °C за няколко дни. Затова купчината се обръща.
Консултация с агроном
Агроном Илиян Недков от АГРИНЕД, завършил Аграрния университет в Пловдив през 2007 г., помага при планирането на органичното торене според почвения анализ. Анализите са описани в услугите на АГРИНЕД. Телефон: +359 877 500 504.
Продължете оттук
- Еднакъв ли е за растението азотът от органичен и от минерален тор — prz.bg
- Компост активатор: как да получите зрял компост в домашния компостер — shop.prz.bg
- Органичен тор: кога го препоръчвам и какво очаквам от него — agrined.com
Източници
- Epstein E. (1997), The Science of Composting, CRC Press
- Bernal M., Alburquerque J., Moral R. (2009), Composting of animal manures and chemical criteria for compost maturity assessment, Bioresource Technology 100: 5444–5453
- Brady N., Weil R., The Nature and Properties of Soils, 15th ed., Pearson
- Регламент (ЕС) 2019/1009 — компостът като категория съставен материал
Последна проверка на съдържанието: 14.11.2026 г. Автор: агроном Илиян Недков.
Статията е създадена с частичната помощ на дигитален езиков асистент. Идеята, редакцията и проверката на съдържанието са на автора — агроном Илиян Недков.
