Компостиране: фази на процеса, температура и съотношение между въглерод и азот

Начало / Блог и Новини / Компостиране: фази на процеса, температура и съотношение между въглерод и азот

Компостиране: фази на процеса, температура и съотношение между въглерод и азот

Компостирането е аеробно разлагане на органична материя от микроорганизми, при което се отделят топлина, въглероден диоксид и вода и се получава стабилен, богат на хумусни вещества продукт. Процесът минава през четири фази: мезофилна, термофилна, охлаждане и зреене. За да протече правилно, изходната смес трябва да е със съотношение въглерод : азот около 25–30:1, влажност 50–60% и достатъчно въздух. В термофилната фаза температурата достига 55–65 °C.

Купчината компост е реактор, в който работят милиарди микроорганизми. Те не се управляват пряко — управляват се условията им.

Накратко

  • Четири фази: мезофилна, термофилна, охлаждане, зреене.
  • Начално C:N 25–30:1; под 20:1 азотът се губи като амоняк, над 40:1 процесът е бавен.
  • Влажност 50–60% — като изцедена гъба.
  • 55–65 °C в термофилната фаза унищожават повечето патогени и семена от плевели.
  • Обръщането внася кислород и изравнява температурата.
  • Зрелият компост е с C:N под 20:1, температура близка до околната и без мирис на амоняк.
Суха тревна растителност в края на сезона
Сухата растителна маса е въглеродната част на сместа — без азот до нея не загрява.

Четирите фази

Фаза Температура Продължителност Какво се случва
Мезофилна (начална) до около 40 °C дни бактерии и гъби разграждат захарите, аминокиселините и скорбялата; температурата расте бързо
Термофилна 40–65 °C и повече дни до седмици топлолюбиви бактерии разграждат белтъци, мазнини, хемицелулоза и целулоза; загиват патогени и семена
Охлаждане спада към 40 °C седмици лесноразложимото е изчерпано; гъбите се връщат и разграждат целулозата и лигнина
Зреене близка до околната седмици до месеци образуват се хумусни вещества; заселват се червеи и почвена фауна

Откъде идва топлината?

Микроорганизмите окисляват органичните вещества, за да получат енергия. Част от нея използват за растеж, а останалата се отделя като топлина. В малко количество материал топлината се разсейва. В достатъчно голяма купчина тя се задържа и температурата расте.

Затова размерът има значение. Купчина под около един кубичен метър рядко достига термофилна температура. Твърде голямата и плътна купчина пък остава без въздух във вътрешността.

Температура над 65–70 °C не е желана. Тогава загиват и полезните микроорганизми, процесът спира и азотът се губи по-бързо. Обръщането я понижава.

Съотношението C:N на сместа

Микроорганизмите се нуждаят от въглерод за енергия и от азот за изграждане на клетките. Оптималното начално съотношение е около 25–30 части въглерод на 1 част азот.

Материал Типично C:N Роля в сместа
Птичи тор 6–10:1 източник на азот
Окосена трева 15–20:1 източник на азот
Кухненски растителни отпадъци 15–25:1 източник на азот
Оборски тор със слама 20–30:1 близо до оптимума
Есенни листа 40–60:1 източник на въглерод
Слама около 80:1 източник на въглерод; структура
Дървесни стърготини и клонки 200–500:1 структура; разлагат се много бавно

Ако азотът е много (C:N под 20:1), микроорганизмите не могат да го вградят целия. Излишъкът се отделя като амоняк — купчината мирише остро и губи азот.

Ако въглеродът е много (C:N над 40:1), азотът не достига за размножаването на микробите. Купчината не загрява и процесът се проточва с месеци.

На практика „зелените“ и „кафявите“ материали се смесват на слоеве. По време на компостирането въглеродът излиза като въглероден диоксид и съотношението постепенно се стеснява. Механизмът е същият като при разлагането в почвата, описан в статията органични торове: минерализация и съотношение между въглерод и азот.

Влага и въздух

Микроорганизмите живеят във водния филм около частиците. Под 40% влажност активността им пада рязко. Над 65% порите се запълват с вода, кислородът свършва и започват анаеробни процеси — гниене с неприятна миризма и отделяне на органични киселини, вредни за корените.

Оптимумът е 50–60%. Практическата проба: стиснат в шепа, материалът е влажен, но от него не капе.

Кислородът постъпва през порите между частиците. Затова в сместа се добавя едър структурен материал — слама, нарязани клонки. Обръщането възстановява порьозността и пренася външните, студени слоеве във вътрешността.

Какво става с азота?

При компостирането част от азота се губи. Основният път е амонякът, който се отделя в термофилната фаза при високо pH. Загубите са по-големи при ниско C:N, висока температура и често обръщане.

Вторият път е измиването на нитрат и амоний от дъжда, ако купчината е открита. Третият е денитрификацията в преовлажнени, безвъздушни зони.

Останалият азот се вгражда в микробната биомаса и в хумусните вещества. Той е по-слабо достъпен от азота в пресния тор, но е стабилен и не изгаря растенията.

Обеззаразяване: температура и време

Повечето патогени за хората и растенията и повечето семена от плевели загиват при температура над 55 °C, поддържана няколко дни. Условието е целият материал да мине през горещата зона. Затова купчината се обръща няколко пъти — външният слой, който остава хладен, трябва да попадне вътре.

Някои устойчиви семена и спори оцеляват и при добро компостиране. Затова заразени с опасни почвени патогени растителни остатъци не се компостират у дома.

Как се познава зрелият компост?

  • Температурата не се повишава след обръщане.
  • Цветът е тъмнокафяв до черен, структурата е ронлива, изходните материали не се различават.
  • Мирисът е на горска почва, без амоняк.
  • Съотношението C:N е под 20:1.
  • Тест за поникване: семена на кресон или репички поникват нормално в смес с компоста. Незрелият компост потиска кълненето с органични киселини и амоняк.

Незрелият компост, внесен в почвата, продължава да се разлага там. Той консумира кислород и азот в кореновата зона и може да повреди младите растения.

Добавки за компостиране

На пазара има продукти с микроорганизми и ензими, предназначени да ускорят началото на процеса. Те не заменят правилното съотношение, влагата и въздуха — без тези условия никоя добавка не работи. В базата на prz.bg записите на продуктите за наторяване са в раздела торове; пример е страницата на КОМПОСТИМ ЕМ. За справка по култури вижте страниците на доматите и краставиците.

От процеса към практиката

Сравнението на компоста с оборския и птичия тор по съдържание и приложение е в статията на магазина оборски тор, компост или птичи тор: кой за какво е. Как се преценява на място дали една купчина оборски тор е готова, описва агрономът в статията качество на оборския тор: какво проверявам, преди да го препоръчам.

Често задавани въпроси

Защо компостът загрява?

Микроорганизмите отделят топлина, докато окисляват органичните вещества. В достатъчно голяма купчина топлината се задържа.

Защо купчината мирише на амоняк?

Сместа съдържа твърде много азот спрямо въглерода. Добавете слама, сухи листа или нарязани клонки.

Защо купчината не загрява?

Най-често е твърде суха, твърде малка или съдържа много въглероден материал и малко азот.

Колко време отнема компостирането?

При добри условия и редовно обръщане — от два до четири месеца. При студено компостиране без обръщане — година и повече.

Унищожава ли компостирането семената на плевелите?

Повечето — да, ако целият материал мине през температура над 55 °C за няколко дни. Затова купчината се обръща.

Консултация с агроном

Агроном Илиян Недков от АГРИНЕД, завършил Аграрния университет в Пловдив през 2007 г., помага при планирането на органичното торене според почвения анализ. Анализите са описани в услугите на АГРИНЕД. Телефон: +359 877 500 504.

Продължете оттук

Източници

  • Epstein E. (1997), The Science of Composting, CRC Press
  • Bernal M., Alburquerque J., Moral R. (2009), Composting of animal manures and chemical criteria for compost maturity assessment, Bioresource Technology 100: 5444–5453
  • Brady N., Weil R., The Nature and Properties of Soils, 15th ed., Pearson
  • Регламент (ЕС) 2019/1009 — компостът като категория съставен материал

Последна проверка на съдържанието: 14.11.2026 г. Автор: агроном Илиян Недков.

Статията е създадена с частичната помощ на дигитален езиков асистент. Идеята, редакцията и проверката на съдържанието са на автора — агроном Илиян Недков.

Корени с почва и разложени остатъци в едър план — компостиране и образуване на хумус