Студоустойчивостта на пшеницата не е постоянно свойство — растението я придобива през есента чрез закаляване. За няколко седмици при ниски положителни и леки отрицателни температури клетките натрупват захари и защитни вещества и губят част от водата си. Колко добре ще протече този процес, зависи от фазата на растението, от сорта и от храненето — особено с фосфор и калий.
Една и съща пшеница може да загине при −8 °C в началото на ноември и да понесе много по-силен студ през януари. Разликата е в закаляването.
Накратко
- Закаляването протича в две фази: първата при ниски положителни температури, втората при леки минуси.
- Ориентировъчно първата фаза трае 10–14 дни, втората — няколко дни при −2 до −5 °C.
- Добре закалена зимна пшеница понася около −15 до −20 °C на нивото на възела на братене, според сорта; ечемикът понася по-малко.
- Най-устойчиви са растенията с 3–5 листа и 1–2 братя.
- Калият понижава точката на замръзване на клетъчния сок; фосфорът осигурява енергията за натрупване на захари.
- Снежна покривка от около 10 см предпазва възела на братене от най-ниските температури.

Какво е закаляването?
Закаляването е физиологична подготовка на растението за студа. То започва, когато дните станат хладни, а нощите — близки до нулата.
Първа фаза. При слънчеви дни с ниски положителни температури листата продължават да фотосинтезират, но растежът почти спира. Захарите, които се образуват, не се изразходват за нови листа, а се натрупват в клетките и във възела на братене. Растението изгражда запас.
Втора фаза. При леки отрицателни температури част от водата излиза от клетките в междуклетъчните пространства. Клетъчният сок става по-концентриран. Мембраните се преустройват и стават по-еластични.
Ако есента е топла и дълга, растенията растат, вместо да се закаляват. Ако студът дойде рязко, без постепенно захлаждане, закаляването не успява да завърши. И в двата случая рискът от измръзване е по-голям.
Какво става в клетката при замръзване?
При бавно охлаждане ледът се образува първо извън клетките. Ледът изтегля вода от тях и клетките се обезводняват. Закалената клетка понася това обезводняване, защото е натрупала захари, пролин и защитни белтъци, които стабилизират мембраните.
Незакалената клетка се свива рязко, мембраните ѝ се разкъсват, а при бързо охлаждане ледът може да се образува и вътре в нея. Това е необратима повреда.
Най-важната част от растението през зимата е възелът на братене. От него напролет излизат новите листа и братя. Ако възелът е оцелял, растението се възстановява, дори листата да са измръзнали.
Защо фазата на растението е толкова важна?
Растения с 1–2 листа имат малко листна площ и малко запаси. Те не могат да натрупат достатъчно захари. Възелът им често е плитко разположен.
Прерастналите растения с много братя изразходват захарите за растеж. Тъканите им са по-воднисти и по-чувствителни. Освен това гъстият, буен посев е по-уязвим към болести под снега.
| Фактор | Ефект върху студоустойчивостта | Механизъм |
|---|---|---|
| 3–5 листа, 1–2 братя | висока | достатъчно листа за натрупване на захари |
| 1–2 листа | ниска | малко запаси, плитък възел |
| прерастнали растения | понижена | захарите отиват за растеж, воднисти тъкани |
| добро хранене с калий | повишена | по-концентриран клетъчен сок |
| недостиг на фосфор | понижена | по-слаб корен, по-малко енергия |
| излишък на азот наесен | понижена | растеж вместо закаляване |
| снежна покривка | повишена | топлинна изолация на възела |
Каква е ролята на фосфора?
Фосфорът е част от молекулите, които пренасят енергия в клетката (АТФ), от фосфолипидите на мембраните и от захарните фосфати — първите продукти на фотосинтезата. Без достатъчно фосфор растението не може да превърне светлината в запас от захари.
Фосфорът е важен и за растежа на корена. Растение с по-дълъг и разклонен корен е по-добре закрепено в почвата и по-малко страда от изтегляне при замръзване и размразяване.
В студена почва фосфорът се движи много бавно — само на няколко милиметра до корена. Поемането спада, дори при добър запас. Тогава листата често се оцветяват в лилаво от антоцианите. Защо съдържанието на фосфор в торовете се изписва като P₂O₅ и как се преизчислява на чист елемент, е обяснено в статията P₂O₅ и K₂O: оксидите в етикета на тора.
Каква е ролята на калия?
Калият е основният разтворен катион в клетъчния сок. Колкото повече калий и захари има в сока, толкова по-ниска е температурата, при която той замръзва. Затова калият пряко подпомага закаляването.
Калият движи и захарите от листата към възела на братене и към корена. Той управлява отварянето на устицата. Растение с добро калиево хранене губи по-малко вода в сухи и ветровити зимни дни без сняг, когато почвата е замръзнала и коренът не може да поеме вода.
Какво общо имат аминокиселините?
При студ растенията натрупват пролин — аминокиселина, която действа като защитен разтворен компонент. Пролинът стабилизира белтъците и мембраните и задържа вода в клетката. Глицинът е основа на глицин-бетаина, друго защитно вещество.
Листните торове с аминокиселини доставят готови градивни молекули. Растението може да ги използва, без да изразходва енергия за синтез. Пример за такъв тор в справочника е Amino Expert Balans, с високо съдържание на глицин и пролин. Ефектът от листното приложение на аминокиселини зависи от състоянието на растението и от условията при третирането.
Може ли листното подхранване да помогне?
Листата поемат елементи през кутикулата и през устицата. При ниски температури поемането е по-бавно, но не спира, докато листата са живи и активни. Затова листното подхранване в топъл ден след трети лист може да компенсира част от недостига, когато коренът работи бавно.
Как точно елементите преминават през листа и защо някои се поемат по-бързо от други, обяснява статията листно торене: как хранителните елементи преминават през листа.
Листното подхранване обаче не заменя почвеното. С него се внасят малки количества фосфор и калий, докато добивът изнася много повече. Как се проверява посевът на практика и какви продукти се използват за компенсаторно хранене, описва статията в shop.prz.bg готови ли са пшеницата и ечемикът за зимата.
С какво се различава ечемикът?
Зимният ечемик е по-чувствителен към студ от зимната пшеница. Той закалява по-слабо и по-бързо губи закалката си при затопляне посред зима. Затова при него снежната покривка и правилната фаза са още по-важни. Регистрираните продукти за растителна защита за двете култури могат да се търсят в справочника по култура: пшеница и ечемик.
Как агрономът разделя посевите на групи при есенния оглед, описва статията как преценявам готовността на житните за зимата в agrined.com.
Често задавани въпроси
При каква температура измръзва пшеницата?
Зависи от закаляването, сорта и снега. Незакалена пшеница може да пострада при −8 до −10 °C. Добре закалена понася около −15 до −20 °C на нивото на възела на братене.
Губи ли пшеницата закалката си при затопляне?
Да. При няколко топли дни посред зима растенията частично се раззакаляват. Ако след това студът дойде рязко, рискът от повреди е по-голям.
Защо снегът предпазва посевите?
Снегът съдържа много въздух и е добър изолатор. Под 10 см сняг температурата при възела на братене остава значително по-висока от тази на въздуха.
Защо азотът наесен намалява студоустойчивостта?
Азотът стимулира растежа. Растението изразходва захарите за нови листа, вместо да ги натрупва, а тъканите стават по-воднисти.
Какво е пролинът и защо се натрупва при студ?
Пролинът е аминокиселина, която стабилизира белтъците и мембраните и задържа вода в клетката. Натрупва се при студ, суша и засоляване.
Консултация с агроном
Агроном Илиян Недков, завършил Аграрния университет в Пловдив през 2007 г., и екипът на АГРИНЕД правят есенни огледи на житни посеви и почвено пробовземане, което показва запаса от фосфор и калий преди следващата сеитба. Вижте агрономическите услуги на АГРИНЕД или се обадете на телефон +359 877 500 504.
Продължете оттук
- Оглед на житните посеви наесен: групи и решения на агронома — agrined.com
- Листни торове с фосфор, калий и аминокиселини за житни — shop.prz.bg
- Справочник на културите и регистрираните продукти — prz.bg
Използвайте продуктите за растителна защита безопасно. Преди употреба винаги прочитайте етикета и информацията за продукта.
Източници
- Levitt J., Responses of Plants to Environmental Stresses, Vol. 1: Chilling, Freezing and High Temperature Stresses, Academic Press
- Thomashow M. F., Plant cold acclimation: freezing tolerance genes and regulatory mechanisms, Annual Review of Plant Physiology and Plant Molecular Biology 50 (1999): 571–599
- Fowler D. B., Limin A. E., Interactions among factors regulating phenological development and acclimation rate determine low-temperature tolerance in wheat, Annals of Botany 94 (2004): 717–724
- Marschner P. (ed.), Marschner’s Mineral Nutrition of Higher Plants, 3rd ed., Academic Press
Последна проверка на съдържанието: 17.11.2026 г. Автор: агроном Илиян Недков.
Статията е написана изцяло или частично с подкрепата на интелигентен текстов помощник. Автор, редактор и отговорен за съдържанието: агроном Илиян Недков.
