Аминокиселините в торовете се получават чрез хидролиза — разграждане на белтъци от растителен или животински произход до пептиди и свободни аминокиселини. Начинът на хидролиза определя състава. Ензимната хидролиза протича при меки условия и запазва естествените L-форми. Киселинната е по-бърза и дава повече свободни аминокиселини, но част от тях преминават в D-форми, които растението не вгражда в белтъците си. На етикета „свободни аминокиселини“ и „общи аминокиселини“ са различни числа.
Два продукта с „20% аминокиселини“ могат да се различават по произход, по начин на получаване и по това колко от съдържанието е в готова за поемане форма.
Накратко
- Белтъчните хидролизати съдържат свободни аминокиселини и пептиди — къси вериги от аминокиселини.
- Ензимна хидролиза: меки условия, запазени L-форми, повече пептиди.
- Киселинна хидролиза: висока температура и силна киселина; частична рацемизация до D-форми; разрушава триптофана.
- Растенията вграждат в белтъците си само L-аминокиселини.
- Животински произход (колаген): много глицин и пролин. Растителен произход: по-широк профил.
- По регламента хидролизатите са немикробни растителни биостимуланти (PFC 6(B)).

Какво е белтъчен хидролизат?
Белтъкът е дълга верига от аминокиселини. Хидролизата я разкъсва на по-къси парчета — пептиди — и на отделни, свободни аминокиселини. Получената смес се нарича белтъчен хидролизат.
Суровините са два вида. От животински произход — кожи, съединителна тъкан, пера, кръвно брашно, рибни остатъци. От растителен — семена и шротове от бобови култури, люцерна, царевичен глутен, водорасли. Изборът на суровина определя кои аминокиселини преобладават.
Ензимна и киселинна хидролиза
| Показател | Ензимна хидролиза | Киселинна хидролиза | Алкална хидролиза |
|---|---|---|---|
| Реагент | протеолитични ензими | силна киселина | основа |
| Температура | умерена, под 60 °C | висока, над 100 °C | висока |
| Скорост | бавна — часове до дни | бърза | бърза |
| Продукт | пептиди и свободни аминокиселини | предимно свободни аминокиселини | пептиди и свободни аминокиселини |
| Запазване на L-формите | да | частична рацемизация | значителна рацемизация |
| Чувствителни аминокиселини | запазени | триптофанът се разрушава; цистеинът и серинът намаляват | серинът, треонинът и аргининът намаляват |
| Съдържание на соли | ниско | повишено след неутрализация | повишено след неутрализация |
Ензимната хидролиза е избирателна — ензимите разкъсват веригата на определени места. Затова продуктът съдържа много пептиди с определена дължина. Киселинната е неизбирателна и по-пълна: разкъсва почти всички връзки и дава висок дял свободни аминокиселини, но при условия, които променят част от тях.
L- и D-форми: защо има значение?
Аминокиселините, с изключение на глицина, съществуват в две огледални форми — L и D. Те имат еднакъв състав, но различна пространствена структура, както лявата и дясната ръка.
Живите организми изграждат белтъците си само от L-форми. Ензимите на растението разпознават L-аминокиселините и ги включват в обмяната. D-формите не се вграждат в белтъци. Част от тях се преработват бавно, а при висока концентрация някои потискат растежа.
При високата температура и крайното pH на киселинната и алкалната хидролиза част от L-аминокиселините преминават в D-форми. Това се нарича рацемизация. Колкото по-тежки са условията, толкова по-голям е делът. Затова при равни числа на етикета ензимно полученият продукт съдържа повече биологично използваеми аминокиселини.
Свободни и общи аминокиселини
На етикета се срещат две различни стойности.
Общи аминокиселини — всички аминокиселини в продукта, свободни и свързани в пептиди и белтъци.
Свободни аминокиселини — само отделните молекули, които не са свързани във верига. Те преминават през листа най-бързо.
Разликата между двете са пептидите. Те не са „по-лоши“ — късите пептиди също се поемат, а някои имат собствено сигнално действие в растението. Но при сравнение на продукти трябва да се сравнява един и същ показател.
Трети показател е органичният азот — азотът, свързан в аминокиселини и пептиди. От него може да се добие груба представа за общото съдържание на белтъчни вещества.
Какво прави растението с аминокиселините?
Вгражда ги. Свободните L-аминокиселини, поети през листа или корена, влизат направо в синтеза на белтък. Растението спестява енергията за редукция на нитрата и за изграждане на въглеродния скелет.
Използва ги като защита. Пролинът и глицин бетаинът се натрупват в клетките при суша, засоляване и студ. Те задържат вода и стабилизират белтъците и мембраните.
Използва ги като изходни вещества. Глицинът и глутаминовата киселина участват в синтеза на хлорофила. Триптофанът е изходно вещество за ауксина. Метионинът — за етилена. Фенилаланинът — за лигнина и фенолните съединения.
Използва ги като носители. Аминокиселините образуват комплекси с микроелементи като цинк, манган, желязо и мед. Комплексите преминават по-лесно през листната повърхност. Механизмът на преминаване е описан в статията листно торене: как хранителните елементи преминават през листа.
Произходът определя профила
| Произход | Преобладаващи аминокиселини | Особености |
|---|---|---|
| Колаген (кожи, съединителна тъкан) | глицин, пролин, хидроксипролин, аланин | висок дял на глицин и пролин — пролинът се свързва с устойчивостта на стрес |
| Кератин (пера, рога) | цистеин, серин, глутаминова киселина | съдържа сяра |
| Рибни остатъци | широк профил, лизин | съдържа и фосфор и микроелементи |
| Бобови (соя, люцерна) | глутаминова и аспарагинова киселина, аргинин, левцин | профил, близък до растителните белтъци |
| Водорасли | широк профил в ниска концентрация | придружени от алгинати, манитол и природни растежни вещества |
Няма „най-добър“ профил за всички цели. Продукт, богат на пролин и глицин, се използва при стрес. Продукт с широк растителен профил — за поддържащо подхранване.
Регулаторен статус
По Регламент (ЕС) 2019/1009 белтъчните хидролизати попадат при немикробните растителни биостимуланти (PFC 6(B)). Заявеното им действие е подобряване на ефективността на храненето и на устойчивостта на абиотичен стрес. Те не са продукти за растителна защита и не могат да заявяват действие срещу болести и неприятели. За хидролизатите от животински произход важат и правилата за страничните животински продукти. Категориите са описани в статията продукти за наторяване: категориите по Регламент (ЕС) 2019/1009.
В базата на prz.bg записи на продукти с аминокиселини има в раздела торове — например Аминозол и ЛЕЙЛИ АМИНО ТОТАЛ.
От химията към практиката
Видовете течни органични торове и приложението им са описани в статията на магазина течни органични торове: аминокиселини, хуминови вещества и екстракти от водорасли. Кога аминокиселините имат смисъл на полето и кога не, описва агрономът в статията аминокиселини след стрес: кога ги включвам и кога не.
Често задавани въпроси
Каква е разликата между L- и D-аминокиселини?
Те са огледални форми на една и съща молекула. Растенията вграждат в белтъците си само L-формите.
Коя хидролиза е по-добра?
Ензимната запазва естествените L-форми и чувствителните аминокиселини. Киселинната дава повече свободни аминокиселини, но с част в D-форма и с по-високо съдържание на соли.
Какво значи „свободни аминокиселини“?
Аминокиселини, които не са свързани в пептиди или белтъци. Те се поемат най-бързо.
По-добър ли е продуктът с по-висок процент?
Не непременно. Важни са формата, произходът, начинът на получаване и дозата на декар.
Поемат ли се пептидите?
Късите пептиди се поемат през листа и корена. Някои имат собствено сигнално действие върху растежа.
Консултация с агроном
Агроном Илиян Недков от АГРИНЕД, завършил Аграрния университет в Пловдив през 2007 г., помага при избора на листни торове и биостимуланти според културата и условията. Консултациите и анализите са описани в услугите на АГРИНЕД. Телефон: +359 877 500 504.
Продължете оттук
- Еднакъв ли е за растението азотът от органичен и от минерален тор — prz.bg
- Листни торове: как действат и кога са по-ефективни от почвеното торене — shop.prz.bg
- Листно подхранване: кога го препоръчвам и кога е излишен разход — agrined.com
Източници
- Colla G., Nardi S., Cardarelli M. и кол. (2015), Protein hydrolysates as biostimulants in horticulture, Scientia Horticulturae 196: 28–38
- Calvo P., Nelson L., Kloepper J. (2014), Agricultural uses of plant biostimulants, Plant and Soil 383: 3–41
- du Jardin P. (2015), Plant biostimulants: definition, concept, main categories and regulation, Scientia Horticulturae 196: 3–14
- Регламент (ЕС) 2019/1009 за предоставяне на пазара на ЕС продукти за наторяване
Последна проверка на съдържанието: 14.11.2026 г. Автор: агроном Илиян Недков.
Текстът е подготвен отчасти с помощта на интелигентен текстов помощник — по идея на агроном Илиян Недков, който е автор на статията, редактирал я е и е проверил фактите.
