Фиксация на фосфора в почвата: какво става с внесения фосфат

Фиксацията на фосфора е преминаването на водоразтворимия фосфат от тора в съединения, които се разтварят бавно. Тя върви по два механизма: адсорбция върху повърхността на железни и алуминиеви оксиди, глина и карбонати, и утаяване като калциеви фосфати в алкалните почви или железни и алуминиеви фосфати в киселите. Процесът започва за часове и продължава с месеци. Фосфорът не напуска почвата, а преминава в резерв с намаляваща достъпност.

Фосфорът е елементът с най-ниска концентрация в почвения разтвор и с най-голям запас в твърдата фаза. Разбирането на тази разлика обяснява почти всички правила за фосфорното торене.

Накратко

  • В почвения разтвор има под един милиграм фосфор на литър — десетки до стотици пъти по-малко от азота и калия.
  • Растенията поемат H₂PO₄⁻ при кисела и неутрална реакция и HPO₄²⁻ при алкална.
  • Над pH 7,5 преобладава свързването с калция; под pH 5,5 — с желязото и алуминия.
  • Най-висока достъпност: pH 6–7.
  • През първата година културата поема около 10–25% от внесения фосфор.
  • Останалото има остатъчен ефект в следващите години.
Разкопана почва с корени на млади житни растения
Коренът стига до фосфора сам — с власинки, киселини и микориза.

Колко фосфор има в разтвора?

Почвата може да съдържа стотици килограми общ фосфор на декар в орния слой. В почвения разтвор обаче във всеки момент има грамове. Растението поема именно от разтвора. За да се изхрани една култура, разтворът трябва да се обновява многократно на ден от твърдата фаза.

Скоростта на това обновяване — а не общият запас — определя храненето. Почвеният анализ за „усвоим фосфор“ се опитва да оцени точно частта, която може да премине в разтвора в рамките на сезона.

Механизъм 1: адсорбция

Фосфатният йон се прикрепва към повърхността на почвените частици. Най-активни са оксидите и хидроксидите на желязото и алуминия, краищата на глинестите минерали и повърхността на калциевия карбонат.

Връзката първоначално е обратима — фосфатът може да се върне в разтвора, когато концентрацията там падне. С времето йонът навлиза по-дълбоко в частицата и освобождаването става все по-бавно. Затова пресно внесеният фосфор е по-достъпен от същото количество, внесено преди години.

Капацитетът за адсорбция расте със съдържанието на глина и на железни и алуминиеви оксиди. Тежките червеноцветни почви фиксират много повече от леките.

Механизъм 2: утаяване

Когато концентрацията на фосфат около гранулата е висока, той се утаява с наличните катиони.

В неутрални и алкални почви катионът е калций. Образуват се последователно съединения с намаляваща разтворимост: дикалциев фосфат, после октакалциев фосфат и накрая хидроксиапатит — минерал, близък до природните фосфати. Преходът отнема седмици до години.

В кисели почви катионите са желязо и алуминий. Образуват се фосфати от типа на стренгита и варисцита, които са много слаборазтворими при ниско pH.

Как pH определя достъпността?

Реакция на почвата Преобладаваща форма в разтвора Какво свързва фосфата Достъпност
Силно кисела (под 5,5) H₂PO₄⁻ железни и алуминиеви оксиди и фосфати ниска
Слабо кисела до неутрална (6–7) H₂PO₄⁻ и HPO₄²⁻ слаба адсорбция; по-разтворими калциеви фосфати най-висока
Слабо алкална (7–7,5) HPO₄²⁻ калциеви фосфати намаляваща
Алкална, карбонатна (над 7,5) HPO₄²⁻ калциев карбонат, октакалциев фосфат, апатит ниска

Оттук идва старото агрономическо правило: варуването на кисели почви освобождава фосфор, без да се внася тор. Обратно, на карбонатни почви локалното подкисляване — от амониеви торове, елементарна сяра или от самия корен — повишава достъпността в непосредствена близост. Връзката е разгледана в статията pH на почвата: какво показва числото и защо решава кой тор работи.

Защо ивичното внасяне забавя фиксацията?

Разпръснат и размесен с почвата, торът влиза в контакт с огромна повърхност. Капацитетът за адсорбция се насища трудно и фосфатът се свързва бързо.

Поставен в ивица, същият тор контактува с малка част от почвата. В ивицата местата за адсорбция се насищат и концентрацията в разтвора остава висока по-дълго. Затова на почви със силна фиксация ивичното внасяне дава по-голям ефект на единица тор.

Остатъчен ефект

Фосфорът, който културата не е поела, не се измива — с изключение на много леки пясъци и на случаите с ерозия, при които се отнася заедно с почвените частици. Той остава в орния слой и бавно попълва разтвора.

Затова фосфорното торене се планира за сеитбооборота, а не за една година. Системното внасяне над изнасянето постепенно повишава усвоимия фосфор в анализа; системното внасяне под изнасянето го понижава. Промяната е бавна — години.

Как растенията стигат до фосфора?

Коренът не чака. Той има свои средства.

Коренови власинки. Увеличават многократно повърхността и обема почва, от който се черпи.

Подкисляване на ризосферата. Корените отделят водородни йони и органични киселини — цитрат, малат — които разтварят калциевите фосфати и изместват фосфата от местата на адсорбция. Бобовите и рапицата го правят особено активно.

Ензими фосфатази. Освобождават фосфор от органичните съединения в почвата.

Микориза. Арбускуларните микоризни гъби образуват мрежа от хифи, която излиза извън зоната, изчерпана от корена, и пренася фосфор към растението срещу захари. Повечето полски култури образуват микориза; изключение са кръстоцветните — рапица, синап, зеле — и цвеклото. При висок запас от достъпен фосфор растението ограничава микоризата.

Как се измерва достъпният фосфор?

Различните методи извличат различна част от почвения фосфор и резултатите им не са сравними помежду си. Методът на Олсен използва натриев бикарбонат и е разработен за неутрални и карбонатни почви. В България усвоимият фосфор обичайно се определя по ацетатно-лактатния метод и се изразява в милиграми P₂O₅ на 100 грама почва. При сравнение на анализи от различни лаборатории първо се проверява методът.

От химията към практиката

Механизмите обясняват правилата: фосфорът се внася в кореновия слой, а не на повърхността; на почви със силна фиксация — в ивица; реакцията на почвата се коригира преди да се увеличи нормата. Видовете торове са описани в статията на магазина фосфорни торове: видове, кога работят и защо зависят от pH. Как се поставя стартовият тор спрямо семето, описва агрономът в статията стартово торене с фосфор: кога го препоръчвам.

Ролята на фосфора за младото растение е разгледана в статията защо фосфорът решава кореновата система на есенниците. В базата на prz.bg справката по култури започва от страниците на царевицата, пшеницата и рапицата; продуктите за наторяване са в раздела торове.

Често задавани въпроси

Губи ли се фиксираният фосфор?

Не. Той остава в почвата и бавно се освобождава. Губи се само с ерозията на почвата и в много леки пясъци.

При какво pH фосфорът е най-достъпен?

Между 6 и 7. Под 5,5 се свързва с желязо и алуминий, над 7,5 — с калций.

Защо на варовити почви се препоръчва ивично внасяне?

Защото в ивицата торът контактува с по-малко почва и фосфатът остава разтворим по-дълго.

Помага ли микоризата за фосфора?

Да. Хифите на микоризните гъби достигат фосфор извън обсега на корена. Ефектът е най-силен при нисък и среден запас.

Може ли да се сравняват анализи от различни лаборатории?

Само ако са по един и същ метод. Различните екстрагенти извличат различна част от почвения фосфор.

Консултация с агроном

Агроном Илиян Недков от АГРИНЕД, завършил Аграрния университет в Пловдив през 2007 г., разчита почвени анализи и изготвя торови норми за фосфор според запаса и реакцията на почвата. Пробовземането и анализите са описани в услугите на АГРИНЕД. Телефон: +359 877 500 504.

Продължете оттук

Източници

  • Hinsinger P. (2001), Bioavailability of soil inorganic P in the rhizosphere as affected by root-induced chemical changes: a review, Plant and Soil 237: 173–195
  • Havlin J., Tisdale S., Nelson W., Beaton J., Soil Fertility and Fertilizers, 8th ed., Pearson
  • Smith S., Read D. (2008), Mycorrhizal Symbiosis, 3rd ed., Academic Press
  • Brady N., Weil R., The Nature and Properties of Soils, 15th ed., Pearson

Последна проверка на съдържанието: 14.11.2026 г. Автор: агроном Илиян Недков.

При създаването на текста са използвани съвременни инструменти за писане. Статията е по идея на агроном Илиян Недков — неин автор и редактор, който е проверил съдържанието.

Ронлива почва в шепа — фиксация на фосфора върху почвените частици