Минерални торове: химия, разтворимост и поведение в почвата

Химията на минералните торове обяснява защо два тора с еднакво количество азот действат различно. След разтварянето си торът се разпада на йони и всеки тръгва по свой път: нитратът остава в почвения разтвор и се движи с водата, амоният се задържа от почвените колоиди, фосфатът се свързва с калций, желязо и алуминий, а калият се обменя с глинестите минерали. От тези процеси зависят скоростта на действие, загубите и влиянието върху почвата.

Статията е справочна. Тя не препоръчва тор, а обяснява механизмите, по които се избира.

Накратко

  • Растенията поемат азота като нитрат (NO₃⁻) и амоний (NH₄⁺); амидният азот на карбамида първо се хидролизира.
  • Нитрификацията превръща амония в нитрат за една до няколко седмици в топла и влажна почва и вкислява почвата.
  • Фосфорът е най-достъпен при pH 6–7; извън този интервал се свързва в слаборазтворими съединения.
  • Солевият индекс показва колко един тор повишава концентрацията на почвения разтвор; калиевият хлорид е с около 116, калиевият сулфат — с около 46.
  • Най-силно вкислява амониевият сулфат; калциево-амониевият нитрат е почти неутрален.
  • В ЕС минералните торове са категория PFC 1(C) по Регламент (ЕС) 2019/1009.
Обработено поле с тъмна почва и пръскачка в далечината
Глината и хумусът задържат амония и калия, а нитратът остава в почвения разтвор.

Какво става с тора след разтварянето?

Гранулата поема влага от почвата и се разтваря. Около нея за часове до дни се образува зона с много висока концентрация на соли и често с променена реакция. После йоните се разпределят между три места: почвения разтвор, повърхността на почвените колоиди и трудноразтворимите съединения.

Почвените колоиди — глина и хумус — носят предимно отрицателен заряд. Затова задържат положителните йони: амоний, калий, калций, магнезий. Отрицателните йони — нитрат, хлорид и отчасти сулфат — остават в разтвора и се движат с водата. Това просто правило обяснява голяма част от поведението на торовете.

Трите форми на азота

Амидна форма (карбамид). Карбамидът не е йон и в първите часове се движи свободно с водата. Ензимът уреаза, който се намира в почвата и по растителните остатъци, го разлага до амоняк и въглероден диоксид. Около гранулата реакцията временно се покачва. Ако това става на повърхността, част от амоняка преминава във въздуха. Загубите растат с температурата, вятъра, високото pH и растителните остатъци по повърхността. Заравянето или дъжд скоро след внасянето ги намаляват.

Амониева форма. Амоният се задържа от колоидите и не се измива лесно. Растенията го поемат, но основната част се превръща в нитрат от бактериите от родовете Nitrosomonas и Nitrobacter. Процесът се нарича нитрификация. Той е бавен под 5 °C и бърз над 15–20 °C. При него се отделят водородни йони и почвата се вкислява.

Нитратна форма. Нитратът е достъпен веднага и на студена почва. Той не се задържа от колоидите и при обилни валежи се измива под кореновата зона. При преовлажняване и липса на кислород бактериите го превръщат в газообразни форми — това е денитрификацията.

Фосфорът: защо остава там, където е внесен?

Водоразтворимият фосфат от суперфосфата или амониевите фосфати реагира с почвата за дни. В карбонатните почви с високо pH се образуват калциеви фосфати с намаляваща разтворимост. В киселите почви фосфатът се свързва с железни и алуминиеви оксиди. Затова от внесения фосфор културата поема в първата година малка част, а останалото попълва запаса на почвата.

Фосфорът се придвижва към корена главно чрез дифузия, на разстояние от порядъка на милиметри. Оттук идва агрономическото правило за внасяне близо до реда и в слоя с корени. Как реакцията на почвата променя достъпността на елементите, е описано в статията pH на почвата: какво показва числото и защо решава кой тор работи.

Калият: обмен и фиксация

Калият от тора е изцяло водоразтворим. В почвата той заема места по повърхността на глинестите минерали и е в равновесие с разтвора. В почви с много минерали от групата на илита и вермикулита част от калия влиза между слоевете им и става бавно достъпен. Тези почви „поглъщат“ калий, преди да започнат да го отдават.

Придружаващият йон също има значение. Хлоридът от калиевия хлорид е подвижен и при чувствителни култури — тютюн, картофи, лоза, ягодоплодни — влошава качеството. Сулфатът носи сяра, която е хранителен елемент.

Солев индекс: защо торът не се слага до семето?

Всеки разтворим тор повишава осмотичното налягане на почвения разтвор. Когато то стане по-високо от това в клетките на корена, водата тръгва в обратна посока — от корена към почвата. Това е „пригорът“ от тор. Солевият индекс сравнява торовете по този показател спрямо натриевия нитрат, приет за 100.

Тор Формула Съдържание Солев индекс (приблизително) Влияние върху реакцията на почвата
Амониев нитрат NH₄NO₃ 34,4% N 105 вкисляващо
Карбамид CO(NH₂)₂ 46% N 75 вкисляващо след нитрификация
Амониев сулфат (NH₄)₂SO₄ 21% N, 24% S 69 силно вкисляващо
Калциево-амониев нитрат NH₄NO₃ + CaCO₃ 27% N около 60 близко до неутрално
Моноамониев фосфат NH₄H₂PO₄ 11–12% N, 52–61% P₂O₅ около 30 вкисляващо
Диамониев фосфат (NH₄)₂HPO₄ 18% N, 46% P₂O₅ около 34 временно алкално около гранулата, после вкисляващо
Троен суперфосфат Ca(H₂PO₄)₂ 46% P₂O₅ 10 слабо
Калиев хлорид KCl 60% K₂O 116 неутрално
Калиев сулфат K₂SO₄ 50% K₂O, 18% S 46 неутрално

Таблицата показва защо стартовите торове със сеитбата са на основата на амониеви фосфати, а калиевият хлорид и високите норми азот се държат далеч от семето. Свързан показател, който се измерва на полето, е електропроводимостта — вижте EC на почвата: какво измерва и защо торовете я променят.

Защо азотните торове вкисляват почвата?

При нитрификацията на всеки амониев йон се отделят два водородни йона. Част от тях се неутрализира, когато растението поеме нитрата. Остатъкът понижава pH. Най-силен е ефектът при амониевия сулфат, по-слаб при карбамида и амониевия нитрат. Калциево-амониевият нитрат съдържа карбонат, който неутрализира голяма част от киселинността.

В карбонатните почви на Северна България ефектът се буферира от варовика. В кисели и слабо буферирани почви многогодишното торене само с амониеви торове измеримо понижава pH и налага варуване.

Как са уредени минералните торове в ЕС?

Регламент (ЕС) 2019/1009 дели продуктите за наторяване на функционални категории. Неорганичните торове са категория PFC 1(C), разделена на торове с макроелементи и торове с микроелементи. Органичните торове са PFC 1(A), а органо-минералните — PFC 1(B). Регламентът определя минимално съдържание на елементите, начина на етикетиране и гранични стойности за замърсители, включително за кадмий във фосфорните торове. Продукти с маркировка „СЕ“ се движат свободно на пазара на ЕС; наред с тях продължават да действат и националните правила.

В базата на prz.bg торовете са подредени в раздела торове и продукти за наторяване, а нуждите от защита и хранене по култури може да проследите от страниците на пшеницата, царевицата и рапицата.

От химията към практиката

Механизмите по-горе водят до няколко прости извода. Нитратният азот е за студена почва и бърз ефект. Карбамидът иска заравяне или дъжд. Фосфорът се внася в кореновия слой. Сулфатната форма на калия е за чувствителни към хлор култури. Практическият преглед на видовете и нормите е в статията на магазина минерални торове: видове, състав и кога се използват. Как тези знания се превръщат в решение за конкретно поле, описва агрономът в статията как избирам минерален тор.

Често задавани въпроси

Коя форма на азота поемат растенията?

Нитратната и амониевата. Нитратът преобладава, защото в добре аерирана почва амоният бързо се нитрифицира. Малки количества карбамид се поемат през листата.

Защо карбамидът губи азот на повърхността?

При разлагането му от ензима уреаза се образува амоняк и pH около гранулата се покачва. Ако няма почва или вода, които да задържат амоняка, той преминава във въздуха.

Какво означава фиксация на фосфора?

Преминаване на водоразтворимия фосфат в съединения с калций, желязо или алуминий, които се разтварят бавно. Фосфорът не се губи, а става по-малко достъпен.

Кой тор вкислява почвата най-силно?

Амониевият сулфат, защото целият му азот е амониев и съдържа сулфат. На единица азот ефектът му е два до три пъти по-силен от този на карбамида.

Какво показва солевият индекс?

Колко даден тор повишава концентрацията на почвения разтвор спрямо същото количество натриев нитрат. Торовете с висок индекс не се поставят в контакт със семето.

Консултация с агроном

Агроном Илиян Недков от АГРИНЕД, завършил Аграрния университет в Пловдив през 2007 г., изготвя торови норми по почвен анализ за полски, овощни и зеленчукови култури. Пробовземането и анализите са описани в услугите на АГРИНЕД. Телефон: +359 877 500 504.

Продължете оттук

Източници

  • Havlin J., Tisdale S., Nelson W., Beaton J., Soil Fertility and Fertilizers, 8th ed., Pearson
  • Rader L., White L., Whittaker C. (1943), The salt index — a measure of the effect of fertilizers on the concentration of the soil solution, Soil Science 55: 201–218
  • International Plant Nutrition Institute (IPNI), Nutrient Source Specifics
  • Регламент (ЕС) 2019/1009 за предоставяне на пазара на ЕС продукти за наторяване

Последна проверка на съдържанието: 14.11.2026 г. Автор: агроном Илиян Недков.

Статията е написана частично с подкрепата на интелигентен текстов помощник. Автор, редактор и отговорен за съдържанието: агроном Илиян Недков, по чиято идея е подготвена.

Растение пшеница с корени и почва — химия на минералните торове в кореновата зона