Пригор по листата след пръскане с листен тор се получава, когато разтворът върху листа стане по-концентриран от клетъчния сок и изтегли вода от клетките. Капката губи вода чрез изпарение и концентрацията ѝ расте многократно за минути. Затова пригорът зависи повече от температурата и влажността на въздуха, отколкото от концентрацията в резервоара.
Един и същ разтвор минава без следа в хладна вечер и оставя некрози в горещ следобед. Причината е във физиката на капката и във физиологията на листа. Тази статия ги описва по ред.
Накратко
- Основният механизъм е осмотичен: концентрираният разтвор обезводнява клетките под капката.
- При изпарение концентрацията в капката расте в пъти, докато резервоарът показва същото число.
- Солевият индекс сравнява торовете: калиевият хлорид е около 116, уреята — около 75, монокалиевият фосфат — около 8.
- Солите с ниска точка на деликвесценция (калциев хлорид — 33%) остават течни и концентрирани дълго.
- Пригорът започва от върха и краищата на листа, защото там се стича и събира разтворът.
- Капките вода върху гладък лист не действат като лупи — това е установено опитно (Egri и сътр., 2010).
Какво става с капката след пръскане?
Капката пада върху листа с концентрацията от резервоара. От този момент тя губи вода. Колко бързо, зависи от температурата, от влажността на въздуха и от размера на капката. Малката капка има голяма повърхност спрямо обема си и съхне най-бързо.
Солта в капката не се изпарява. Когато капката загуби половината си вода, концентрацията се удвоява. Когато загуби девет десети, концентрацията е десет пъти по-висока. Точно преди да изсъхне, върху листа стои наситен разтвор.
Оттук нататък има две възможности. Ако въздухът е сух, солта кристализира и поемането спира. Ако влажността е над точката на деликвесценция на солта, върху листа остава малък обем наситен разтвор. Той се поема добре, но е и най-опасен за клетките. Как тази точка определя поемането, е описано в статията как хранителните елементи преминават през листа.
Защо концентрираният разтвор уврежда клетките?
Клетъчната мембрана пропуска вода, но задържа повечето разтворени вещества. Водата се движи към страната с по-висока концентрация. Това е осмоза.
При нормални условия клетъчният сок е по-концентриран от водата в клетъчната стена. Клетката поема вода и е напрегната. Когато върху листа застане силно концентриран разтвор, посоката се обръща. Водата излиза от епидермалните клетки, мембраната се отдръпва от стената и клетката загива. Вижда се като воднисто петно, което за ден-два става кафяво и сухо.
Към осмотичния ефект се добавя и пряко действие на някои йони, когато влязат в клетката в голямо количество наведнъж — например хлоридът, амоният и борът.
Кои торове изгарят по-лесно?
За сравнение се използва солевият индекс. Той показва колко даден тор повишава осмотичното налягане на разтвора спрямо натриевия нитрат, приет за 100.
| Тор | Солев индекс | Точка на деликвесценция | Следствие при листно внасяне |
|---|---|---|---|
| Калиев хлорид | около 116 | около 85% | висок риск; хлоридът добавя собствено действие |
| Амониев нитрат | около 105 | около 60% | висок риск; остава течен при обичайна влажност |
| Урея | около 75 | около 75% | умерен индекс, но бързо поемане — рискът идва отвътре |
| Калиев нитрат | около 74 | над 90% | кристализира бързо; пригорът е рядък, поемането — слабо |
| Амониев сулфат | около 69 | около 80% | умерен риск |
| Калиев сулфат | около 46 | над 95% | нисък риск |
| Моноамониев фосфат | около 30 | над 90% | нисък риск |
| Монокалиев фосфат | около 8 | над 90% | много нисък риск |
Солев индекс: Rader и сътр. (1943). Точки на деликвесценция: Schönherr (2002) и справочни данни; стойностите са приблизителни.
От таблицата се вижда защо двата показателя се четат заедно. Тор с висок индекс и ниска точка на деликвесценция стои течен и концентриран върху листа — това е рисковата комбинация. Такъв е и калциевият хлорид, който се разтваря още при 33% влажност. Той се поема отлично, но при високи температури изгаря плодовете и листата на ябълката. Примери за калциеви и аминокиселинни торове в справочника са Калций Екстра и Аминозол.
Защо уреята е особен случай?
Уреята е малка незаредена молекула и преминава през кутикулата по-бързо от всеки йон. Затова тя е най-използваният азотен листен тор. Същото свойство обяснява и пригора от нея.
В листа ензимът уреаза разгражда уреята до амоняк, който клетката включва в аминокиселини. Дълго се е смятало, че пригорът се дължи на натрупан амоняк. Опитите на Krogmeier и сътрудници със соя показват друго: некрозата по върховете на листата се дължи на натрупването на самата урея, когато уреазата не успява да я преработи.
Втората причина е биуретът — примес, който се образува при производството на уреята. Той е токсичен за растенията в малки количества. Затова за листно внасяне се използва урея с ниско съдържание на биурет.
Защо изгарят върхът и краищата на листа?
Причините са три и действат заедно.
Стичане. Излишният разтвор се стича по листа и се събира по върха и по назъбените краища. Там слоят е най-дебел и съхне последен.
Транспирационен поток. Водата в листа се движи от жилките към краищата и там се изпарява. Поетите соли се движат с нея и се натрупват на края на пътя. Борът е най-ясният пример.
Тънка кутикула. Младите листа и краищата на листната петура имат по-тънка кутикула и пропускат повече.
При житните пригорът е по върховете на листата. При лозата и овощните — по краищата и между жилките, където са стояли капките. При доматите в оранжерия рискът е по-висок, защото листата са нежни, а въздухът е топъл.
Действат ли капките като лупи?
Разпространено е мнението, че капките вода пречупват слънчевата светлина и изгарят листа като лупа. Egri и сътрудници проверяват това опитно и с оптични изчисления. Върху гладки листа капките не причиняват изгаряне: те лежат плътно върху повърхността и фокусът им попада под листа, а водата охлажда тъканта.
Изгаряне е възможно само при листа с гъсти власинки, които държат капката над повърхността. При тях фокусът може да попадне върху тъканта.
Изводът за практиката: пригорът след пръскане по обяд не идва от слънцето през капките. Идва от бързото изпарение и от концентрирания остатък.
Какво още усилва пригора?
- Омокрители в завишена доза. Те разстилат капката и увеличават поемането, а в големи количества нарушават восъчния слой.
- Реакция на разтвора. Силно кисели и силно алкални разтвори увреждат кутикулата. Темата е разгледана в статията pH на работния разтвор и ефективност на продуктите за растителна защита.
- Мед и сяра при високи температури. Химията на медта е описана в статията за бордолезовия разтвор.
- Смеси от много продукти. Осмотичното налягане на сместа е сбор от всички съставки.
- Воден стрес. Клетки, които вече са загубили вода, понасят по-малко.
Как се различава пригорът от болест?
| Белег | Пригор от разтвор | Гъбна или бактериална болест |
|---|---|---|
| Кога се появява | 1–3 дни след пръскане | без връзка с пръскането |
| Разпределение в полето | следва пръскачката: застъпвания, обръщания, начало на реда | огнища, ниски и влажни места |
| Разположение по листа | върхове, краища, местата на капките | произволно, често с ореол |
| Развитие | не се разширява; новите листа са здрави | петната нарастват и се появяват нови |
| Засегнати листа | тези, които са били открити при пръскането | различни етажи |
Когато при пшеницата върховете на горните листа побелеят два дни след пръскане с азотен тор и повредата не се разширява, причината е разтворът, а не болест.
Как да се избегне пригорът — час, температура, вода и концентрация — е подредено в статията на shop.prz.bg кога и как се пръска с листни торове. Как се подрежда сместа в пръскачката, описва статията на АГРИНЕД ред на наливане и проба в буркан.
Често задавани въпроси
Възстановява ли се растението след пригор?
Увредената тъкан не се възстановява, но при лек пригор загубата на листна площ е малка и новият прираст е здрав. Сериозни са повредите по младите листа, цветовете и завръзите.
Защо същият разтвор не е изгорил миналата година?
Защото условията са били други. По-ниска температура и по-влажен въздух означават по-бавно изпарение и по-ниска концентрация в капката.
По-безопасни ли са хелатите и органичните торове?
Хелатите и аминокиселините имат по-нисък принос към осмотичното налягане от простите соли при същото количество елемент. Рискът е по-малък, но не изчезва при завишена доза.
Може ли пригорът да се отмие с вода?
Измиване с чиста вода скоро след пръскането намалява повредата, ако грешката е забелязана веднага. След като клетките са загинали, то не помага.
Консултация с агроном
Агроном Илиян Недков, завършил Аграрния университет в Пловдив през 2007 г., работи с полски, овощни и зеленчукови култури. Ако след пръскане виждате повреди и не сте сигурни за причината, АГРИНЕД извършва оглед и консултация на място. Телефон: +359 877 500 504.
Продължете оттук
- Фиксертоп pH — буфер за реакцията на работния разтвор — shop.prz.bg
- Първото, което вадя от чантата на всяко посещение на терен — agrined.com
- Калциев дефицит при зеленчуци: физиология и причини — prz.bg
Използвайте продуктите за растителна защита безопасно. Преди употреба винаги прочитайте етикета и информацията за продукта.
Източници
- Fernández V., Sotiropoulos T., Brown P. (2013), Foliar Fertilization: Scientific Principles and Field Practices, International Fertilizer Industry Association (IFA)
- Schönherr J. (2002), Foliar nutrition using inorganic salts: laws of cuticular penetration, Acta Horticulturae 594
- Rader L. F., White L. M., Whittaker C. W. (1943), The salt index — a measure of the effect of fertilizers on the concentration of the soil solution, Soil Science 55: 201–218
- Krogmeier M. J., McCarty G. W., Bremner J. M. (1989), Phytotoxicity of foliar-applied urea, Proceedings of the National Academy of Sciences 86: 8189–8191
- Egri Á., Horváth Á., Kriska G., Horváth G. (2010), Optics of sunlit water drops on leaves: conditions under which sunburn is possible, New Phytologist 185: 979–987
Последна проверка на съдържанието: 12.11.2026 г. Автор: агроном Илиян Недков.
Текстът е създаден отчасти с автоматизирани инструменти за писане. Идеята, редакцията и проверката на съдържанието са дело на автора — агроном Илиян Недков.
