Микроелементите при растенията са нужни в количества хиляди пъти по-малки от азота, но без тях спират конкретни процеси: борът изгражда клетъчната стена, цинкът поддържа растежните хормони, желязото е нужно за хлорофила, а манганът разгражда водата при фотосинтезата. Симптомите на недостиг следват пряко от тези функции и от това, че четирите елемента почти не се придвижват в растението.

Статията описва ролята на всеки елемент, начина, по който коренът го поема, и причините почвата да го задържа. Така симптомите по листата стават обясними, а не просто списък за запомняне.

Накратко

• В сухото вещество на листата желязото е около 50–150 мг/кг, манганът и цинкът — десетки мг/кг, борът — от 5–10 мг/кг при житните до 20–70 мг/кг при двусемеделните.
• Бор: свързва пектините в клетъчната стена; нужен е за растежа на прашниковата тръбица.
• Цинк: част от стотици ензими; при недостиг пада нивото на ауксина и растежът на дължина спира.
• Желязо: нужно за синтеза на хлорофил и за преноса на електрони; по-голямата част е в хлоропластите.
• Манган: в центъра на комплекса, който разгражда водата и отделя кислород.
• С всяка единица повишение на pH разтворимостта на желязото пада около 1000 пъти, а на мангана и цинка — около 100 пъти.

Какво общо имат четирите елемента?

Три неща ги обединяват и обясняват защо се разглеждат заедно.

Малко количество, тясна граница. Нуждата е в грамове на декар. При бора разликата между недостиг и излишък е особено малка.

Слаба подвижност във флоема. Растението не може да ги изтегли от старите листа, за да нахрани новите. Затова недостигът се вижда по върха и по младите листа. При макроелементите е обратното.

Достъпност, зависима от почвата. Желязото, манганът и цинкът са метали, чиято разтворимост пада рязко с повишаване на pH. Борът се поема като незаредена молекула и зависи най-много от водата в почвата.

Бор: клетъчна стена и оплождане

Борът няма роля в ензимите. Неговата основна задача е строителна. В клетъчната стена той свързва две молекули от пектина рамногалактуронан II в мост. Без този мост стената е рохкава и клетката не може да се разтяга правилно.

От това следват симптомите. Страдат тъканите, които растат най-бързо: върхът на стъблото, младите листа, коренчетата, цветовете. Листата стават дебели и чупливи, върхът загива, в стъблото и в кореноплода се образуват кухини.

Прашниковата тръбица расте много бързо и изисква непрекъснато нова клетъчна стена. Затова при недостиг на бор оплождането е слабо. Това обяснява малкото шушулки при рапицата и празните семена в питата на слънчогледа. При захарното цвекло недостигът води до загиване на сърцето на розетката.

Коренът поема бора като борна киселина — незаредена молекула, която се движи с водата. В суха почва притокът спира, дори борът да е в достатъчно количество. По ксилема борът стига до листата и остава там. Изключение са видовете, които пренасят сорбитол — те придвижват бора и по флоема. Това е описано в статията за преминаването на хранителните елементи през листа.

Цинк: ензими и растежни хормони

Цинкът е съставна част или активатор на стотици ензими. Сред тях са карбоанхидразата, която участва във фиксирането на въглеродния диоксид, и супероксиддисмутазата, която пази клетката от окислителен стрес. Цинкът поддържа и структурата на рибозомите, затова при недостиг синтезът на белтъци намалява.

Най-видимото следствие е свързано с ауксина. При недостиг на цинк нивото на този растежен хормон пада. Клетките спират да се удължават. Междувъзлията остават къси, а листата — дребни. При овощните това дава характерните розетки по върховете на леторастите.

При царевицата се появяват светли ивици от двете страни на средната жилка. Там окислителният стрес разрушава хлорофила, защото защитните ензими не работят.

Коренът поема цинка като йон Zn²⁺. Три условия намаляват поемането: висока реакция на почвата, ниска температура и високо съдържание на фосфор. Фосфорът намалява и микоризата, която иначе помага за цинка.

Желязо: хлорофил и пренос на електрони

Желязото лесно преминава между две състояния — Fe²⁺ и Fe³⁺. Това го прави подходящо за пренос на електрони. То е в цитохромите, във фередоксина и в ензимите, които изграждат хлорофила. По-голямата част от желязото в листа се намира в хлоропластите.

Когато желязото не достига, хлорофил не се образува. Новите листа излизат жълти. Жилките остават зелени, защото около проводящите снопчета желязото пристига първо. Така се получава рисунъкът на зелена мрежа върху жълт лист.

Коренът поема желязото по два начина. Двусемеделните и повечето едносемеделни подкиселяват почвата около корена, редуцират Fe³⁺ до Fe²⁺ и го поемат. Житните отделят вещества — фитосидерофори — които свързват Fe³⁺ и го внасят цяло в корена.

Първият начин е уязвим. Във варовити почви бикарбонатът неутрализира киселинността около корена и редукцията спира. Желязо в почвата има, но растението не го достига. Това е варовитата хлороза, честа при прасковата, крушата и лозата. Химията на този процес е описана подробно в статията зелен камък: химията зад желязната хлороза.

Манган: разграждането на водата

При фотосинтезата растението разгражда вода и отделя кислород. Това става в комплекс от четири атома манган и един атом калций във фотосистема II. Без манган този комплекс не работи и фотосинтезата спада, преди да се появят видими симптоми.

Манганът активира и ензими в синтеза на лигнин и на ароматни аминокиселини. Той е част и от една от формите на супероксиддисмутазата.

Симптомите са жълтеене между жилките и дребни некротични петна. При житните, соята и цвеклото те са най-чести.

В почвата манганът е достъпен само като Mn²⁺. В добре проветрени почви с висока реакция бактериите го окисляват до неразтворими оксиди. В уплътнена или влажна почва има по-малко кислород и манганът остава достъпен. Това обяснява защо в поле с манганов недостиг посевът е по-зелен по следите от колелата.

Как pH на почвата променя достъпността?

Елемент	Форма, която коренът поема	Какво се случва при високо pH	Други фактори, които намаляват поемането
Желязо	Fe²⁺ или комплекс с фитосидерофор	разтворимостта пада около 1000 пъти на единица pH; бикарбонатът блокира редукцията	преовлажняване, студ, много фосфор
Манган	Mn²⁺	окислява се до неразтворими оксиди; разтворимостта пада около 100 пъти на единица pH	рохкава проветрена почва, суша, много органично вещество
Цинк	Zn²⁺	свързва се с карбонати и оксиди; разтворимостта пада около 100 пъти на единица pH	много фосфор, студ, ниско органично вещество
Бор	борна киселина B(OH)₃	свързва се по-силно с глината и оксидите при pH над 7	суша, леки песъчливи почви, варуване

Данни за разтворимостта: Lindsay (1979).

От таблицата се вижда защо при тези елементи внасянето в почвата често не помага. Новото количество попада в същите условия и се свързва по същия начин. Листното внасяне заобикаля почвата. Повече за връзката между реакцията на почвата и торенето има в статията pH на почвата: какво показва числото.

В справочника prz.bg има страници на торове с тези елементи, например Бор Екстра, Цинк Х-тра и Текнокел Амино Fe.

Как изглеждат симптомите по листата и с какво се бъркат, е показано в статията на shop.prz.bg как да разпознаем недостига по листата. Как агроном търси причината в почвата, описва статията на АГРИНЕД диагностика на недостига на терен.

Често задавани въпроси

Защо при железен недостиг жилките остават зелени?

Желязото пристига в листа по проводящите снопчета. Клетките до тях го получават първи и образуват хлорофил. Тъканта между жилките остава без желязо и пожълтява.

Може ли растение да има недостиг на желязо при достатъчно желязо в почвата?

Да, това е обичайният случай. Във варовити почви желязото е в неразтворима форма, а бикарбонатът пречи на корена да го редуцира и поеме.

Защо много фосфор причинява недостиг на цинк?

Високото съдържание на фосфор намалява поемането на цинк от корена и потиска микоризата, която помага за цинка. Освен това по-силният растеж разрежда цинка в тъканите.

Защо сушата предизвиква недостиг на бор?

Борът стига до корена с водата и се движи в растението с транспирационния поток. Когато почвата изсъхне, притокът спира, дори почвата да е запасена с бор.

Консултация с агроном

Агроном Илиян Недков, завършил Аграрния университет в Пловдив през 2007 г., работи с полски, овощни и зеленчукови култури. За да разберете кой елемент липсва на Вашата култура и защо, АГРИНЕД извършва почвено пробовземане и листен анализ. Телефон: +359 877 500 504.

Продължете оттук

• HELASOL Mn 6 — течен тор с 6% манган — shop.prz.bg
• Листно подхранване: кога си струва и кога е излишно — agrined.com
• Торене на слънчогледа: физиология зад добива и маслеността — prz.bg

Източници

• Marschner P. (ред.), Marschner’s Mineral Nutrition of Higher Plants, 3-то изд., Academic Press, 2012 — глава „Function of Nutrients: Micronutrients“
• Lindsay W. L. (1979), Chemical Equilibria in Soils, John Wiley & Sons
• O’Neill M. A., Ishii T., Albersheim P., Darvill A. G. (2004), Rhamnogalacturonan II: structure and function of a borate cross-linked cell wall pectic polysaccharide, Annual Review of Plant Biology 55: 109–139
• Brown P., Hu H. (1996), Phloem mobility of boron is species dependent, Annals of Botany 77: 497–505
• Römheld V., Marschner H. (1986), Evidence for a specific uptake system for iron phytosiderophores in roots of grasses, Plant Physiology 80: 175–180

Последна проверка на съдържанието: 12.11.2026 г. Автор: агроном Илиян Недков.

При подготовката на текста е използван интелигентен текстов помощник. Идеята, проверката на фактите и редакцията са на автора — агроном Илиян Недков.