Рапицата е широколистна култура и важенa култура в ротациите с пшеница и ечемик. Тя позволява да се променят културата, хербицидните групи и моментите на контрол. Въпреки това след рапица често се проявява комплекс от плевели, който не може да бъде решен надеждно с една универсална вегетационна намеса.
В практическо отношение въпросът не е просто „почвен или вегетационен хербицид“, а „коя плевелна вълна искаме да ограничим, кои видове са на полето и кога можем да ги контролираме без да загубим селективността на културата“.
Рапицата като култура от сеитбооборота
Разнообразният сеитбооборот може да подобри дългосрочното управление на плевелите, защото дава възможност да се използват различни механизми на действие и различни агротехнически моменти.[1] Рапицата има и фитосанитарна стойност като прекъсваща култура за част от заболяванията по житните. Canola Council of Canada посочва, че рапицата може да намали някои заболявания по житните култури, но подчертава необходимостта от контрол на самосевки рапица и кръстоцветните плевели в следващите култури.[1]
Кореновата система на зелевите култури е друга причина те да се ценят в ротацията. Някои представители развиват голям осев корен, който може да прониква дълбоко и след разлагането си да оставя канали за вода и корени.[2] Това е агрономическо предимство, но не отменя нуждата от почвен анализ и хранителен баланс.
Какво означава „почвен хербицид“
Почвеният хербицид е продукт, който се поставя на повърхността или в почвата и контролира чувствителни плевели при покълване или ранно развитие. Той не трябва да се бърка с универсална гаранция за чисто поле. Резултатът зависи от спектъра на активното вещество, плевелния вид и фаза, дозата според етикета, почвената текстура, органичното вещество, влагата и равномерността на сеитбеното легло.
Предимството на почвеното действие е, че се работи преди плевелът да е развил силна коренова система и да е навлязъл в конкуренция с житната култура. То може да намали ранната вълна и да даде време за последващо обследване. Ограничението е, че препаратът не може да компенсира неподходящ избор на активни вещества, лошо разпределение в почвата или липса на влага.
Защо влагата е критична
Почвено приложените предсеитбени и предпоникващи хербициди се нуждаят от почвена влага, за да се разтворят и да достигнат зоната на покълващите плевели.[3] При сухи условия молекулите могат да останат свързани с почвените частици, поради което ефектът да бъде слаб или закъснял.[3]
Прекомерните валежи също изискват внимание. В зависимост от конкретния продукт те могат да променят движението на активното вещество, да го изнесат под целевата зона или да увеличат концентрацията около семето. Рискът от фитотоксичност не може да се оцени само по количеството валеж. Трябва да се отчетат почвата, органичното вещество, релефът, дълбочината и равномерността на сеитбата, чувствителността на културата и изискванията на етикета.[3]
Ечемикът и овсигата
При ечемика овсигата е пример за плевел, при който решението трябва да бъде планирано отрано. При някои комбинации от вид, фаза и регистрирана употреба вегетационният контрол е ограничен или не предлага практическо решение. Ако полето е смесено с овес, райграс, власатка или други житни плевели, изборът на една намеса само по търговско обещание е рисков.
Причината е биологична и практическа: плевелите поникват в различни моменти, натрупват различна биомаса и реагират различно на една и съща активна съставка. Освен това прозорецът за безопасно третиране на ечемика не е безкраен. Затова почвеният подход може да има стойност като ранна част от програмата, но само ако плевелният спектър и разрешената употреба го оправдават.
Пшеницата и смесеното заплевеляване
При пшеницата обикновено има повече вегетационни възможности, но това не означава, че една комбинация решава едновременно овеса, овсигата, райграса, власатката и широколистните плевели. Възможно е даден продукт да контролира добре един компонент, а друг да остане практически неповлиян поради фаза, видова чувствителност или механизъм на действие.
Тъкмо затова смесеното заплевеляване трябва да се разпознава като система, а не като списък от имена върху етикета. Добрата програма започва с обследване и продължава с избор на култура, момент, механизъм на действие и план за проследяване.
Принципи за проверка преди избор
Първо, установете действителния видов състав на плевелите. Второ, проверете историята на полето и използваните хербицидни групи. Трето, сравнете целевия спектър на продукта с конкретните плевели, а не с общата категория „житни“. Четвърто, оценете влагата и риска от валежи в момента на приложението. Пето, сверете разрешената употреба в България.
В PRZ.BG – раздел „Култури“ може да започнете търсене по пшеница или ечемик, а в раздела „Активни вещества“ да проверите терминологията и наличната справочна информация. PRZ.BG е информационен портал, а не заместител на официалния етикет. Преди употреба проверете Единния регистър на БАБХ и действащия етикет на конкретния продукт.
Извод
Почвеният хербицид може да бъде полезен инструмент след рапица, особено когато целта е да се ограничи ранната вълна от чувствителни плевели. Той не отменя обследването, правилната сеитба и последващото наблюдение. При ечемика овсигата изисква предварително планиране, а при пшеницата смесеното заплевеляване често налага програма, а не един продукт.
Вътрешни връзки
FAQ
Какво трябва да се провери при плевели след рапица?
Трябва да се провери видовият състав, фазата на плевелите, историята на полето, използваните механизми на действие, почвата, влагата и актуалната разрешена употреба в съответната култура.
Има ли универсален хербицид срещу овес, овсига, райграс и власатка?
Не бива да се приема, че има универсално решение. Видовете могат да се различават по чувствителност, поникване и фаза, а конкретната възможност зависи от действащите етикети и условията на полето.
Кога почвеното действие може да не даде резултат?
При суха почва активирането може да е недостатъчно. При прекомерни валежи движението на продукта и рискът за културата могат да се променят. И в двата случая решението се взема според конкретния етикет и почвените условия.
