Покривни култури в сеитбооборота: избор според предшественика и следващата култура
Покривната култура е връзката между две основни култури
Когато се избира междинна култура, често се започва с въпроса „Кога да сея?“. По-точният въпрос е: какво остава след предшественика, какво ще се сее след покривната култура и какъв риск трябва да управлявам?
Тази логика е особено важна при сеитбообороти с пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед, рапица и зеленчукови култури. Една и съща смес може да се държи различно според влагата, датата на освобождаване на полето, плевелния фон и времето до следващата сеитба.
Сроковете от края на август до средата на септември са често използван ориентир, но ранните и късните прозорци също имат място при подходящи условия [4].
Четири въпроса преди избора на видове
Преди да изберете чист вид или смес, отговорете на следните въпроси:
- Каква функция трябва да изпълни посевът? Може да се търси защита от ерозия, потискане на плевели, производство на биомаса, кореново структуриране, азотфиксация, медоносен ефект или фитосанитарна пауза.
- Колко дни има до следващата култура? Това определя дали има смисъл от бързо развиващ се летен вид, зимуваща смес или кратък междинен посев.
- Има ли достатъчно влага за поникване и развитие? Без достатъчна влага дори добре подбраната смес може да остане неравномерна.
- Има ли ботаническа или фитосанитарна причина даден вид да не се включва в сместа? Проверяват се болести, нематоди, неприятели и мястото на съответното семейство в ротацията.
Best4Soil препоръчва изборът да се прави според целта и мястото на растенията в ротацията. Документът подчертава, че някои бобови фиксират азот, а кръстоцветните и бобовите трябва да се оценяват и спрямо риска от почвени болести и нематоди [7].
Как предшественикът влияе върху решението
След пшеница и ечемик
След жътвата на есенниците има потенциално дълъг прозорец за междинна култура. Това е предимство, но не означава, че всяка ранна сеитба е добра.
При сухо лято покривната култура може да се развие неравномерно, а плевелите да достигнат семенна зрелост. При наличие на влага и чисто поле могат да се използват бързо развиващи се пролетни видове и смески. При по-късен срок трябва да се търсят студоустойчиви и презимуващи компоненти [4].
Самосевките от житния предшественик също са важни. Те могат да променят съотношението в смеската и да внесат допълнителна конкуренция.
University of Wisconsin Extension посочва, че след зимна пшеница овесът, пролетният ечемик, зимната ръж, тритикалето, репичките, ряпата и бобовите имат различни предимства. Управлението на самосевката, зимуването и пролетното терминиране трябва да бъде планирано [1].
След царевица и слънчоглед
След късно прибирани пролетни култури прозорецът е по-ограничен. Не трябва да се избира смес, която изисква дълъг период за натрупване на биомаса, ако следващата култура е зимен житен вид.
В такъв случай по-важни са бързото поникване, добрият контакт между семето и почвата и отсъствието на операции, които ще забавят основната сеитба.
При следваща царевица може да се използва житен, бобов или смесен подход. Трябва да се следят влагата и остатъкът. При суха пролет живата покривна култура използва вода, а голямото количество зрял житен остатък може временно да намали наличния азот за младата царевица.
NC State свързва по-късното терминиране с повече биомаса, но и с по-голям риск от недостиг на влага, „зелен мост“, азотно обездвижване и трудна сеитба [3].
Преди зеленчукови култури
При зеленчуците равномерното сеитбено легло и чистото поле често са критични. Силно развитата покривна култура може да даде ценна биомаса, но също така да затрудни подготовката и да остави условия за пренос на неприятели.
Ако целта е засаждане на зеленчуци в остатък или система с минимални обработки, терминирането и техниката трябва да бъдат планирани едновременно с избора на семена.
Функция на основните групи култури
Житни видове
Житните образуват влакнеста коренова система, оставят устойчив остатък и могат да улавят хранителни вещества.
Зрялата биомаса обаче може да се разгражда по-бавно и да доведе до временно азотно обездвижване. Затова трябва предварително да се прецени срокът за терминиране.
Бобови видове
Бобовите участват в азотфиксацията и зеленото торене. Поникването им често зависи силно от влагата.
При избора трябва да се оценят болестите, нематодите и мястото на бобовите в сеитбооборота.
Кръстоцветни видове
Кръстоцветните осигуряват бързо покритие и значителна коренова маса. Те могат да разнообразят ротацията, но не трябва да се включват механично преди или след други кръстоцветни култури.
Проверете фитосанитарния риск и историята на полето, преди да изберете бял синап, ряпа или друг кръстоцветен вид.
Фацелия и елда
Фацелията и елдата могат да внесат разнообразие, да осигурят бързо покритие при подходящи условия и да имат медоносна стойност.
Трябва да се определят срокът на цъфтеж, терминирането и съвместимостта с целта на следващата култура.
Смески
Смеските комбинират коренови и надземни функции. Компонентите трябва да имат близки изисквания към влагата и да могат да се управляват с наличната техника.
При смесите съотношението на семената не е равно на съотношението на растенията след поникване. Различният размер на семената може да изисква компромис в дълбочината на сеитба [7].
Покривни култури и растителна защита
Връзката с растителната защита има две посоки. От една страна, покривната култура може да намали откритата почвена повърхност, да промени плевелния фон и да внесе разнообразие в ротацията.
От друга страна, тя може да поддържа гостоприемници за неприятели и патогени, да създаде „зелен мост“ или да остави самосевка в следващия посев.
Затова при избора на кръстоцветни, бобови или житни проверете какви проблеми са наблюдавани на полето и кои култури ще последват.
Ако следващата култура е чувствителна към остатъците или към пренасяне на неприятели, по-ранното терминиране може да намали риска. NC State отбелязва, че при опасност от зелен мост е разумно да се мисли за прекратяване 3–4 седмици преди следващата сеитба [3].
При царевица Bayer Crop Science посочва 10–14 дни като общ ориентир за терминиране. Източникът също подчертава ролята на вида, фазата, биомасата, влагата и метода на управление [2]. Това не е универсален агрономически срок за всички култури и райони.
За проверка на информацията по култури, активни вещества и продукти използвайте информационния портал PRZ.BG. При конкретен проблем с плевели, неприятели или остатъци след междинна култура винаги проверявайте актуалния етикет и търсете квалифицирана агрономическа преценка.
Пет практически сценария
Пшеница → покривна култура → царевица
Основният фокус е балансът между биомаса, влага и пролетно терминиране.
Подходяща е смес с контролируема биомаса. При суха пролет се планира по-ранно управление, за да се намали конкуренцията за вода.
Ечемик → покривна култура → слънчоглед
Търси се разнообразяване и защита на почвата.
Подбират се компоненти, които не увеличават фитосанитарния риск и не затрудняват сеитбата. Самосевките и остатъците от ечемика трябва да бъдат включени в плана.
Ранно прибрана култура → покривна култура → зеленчуци
Основната цел е кратък зелен покрив и потискане на плевелите.
Избира се вид или смес с кратък цикъл и лесно терминиране. Следи се остатъкът да не затрудни равномерното засаждане и да не поддържа неприятели.
Царевица → покривна култура → зимна пшеница
Тук междинният прозорец е ограничен.
Покривната култура не трябва да измества оптималния срок за житната култура. Ако няма достатъчно време и влага, междинният посев може да бъде пропуснат.
Слънчоглед → покривна култура → пролетна култура
Основният фокус е зимната защита и производството на биомаса.
Трябва да се следят недостатъчната влага и пролетното управление на големия остатък.
Как да използвате информацията за продуктите
Когато вече са ясни предшественикът, следващата култура и целта, можете да преминете към избор на семена. В Shop PRZ ще намерите продуктовата категория „Семена“.
В полезното съдържание на магазина можете да следите практични материали и решения за земеделието.
Ако полето има история на нематоди, болести, силно заплевеляване или неравномерна влага, не избирайте само по търговското име на сместа.
Запишете целта, очаквания срок на терминиране и следващата култура. След това проверете дали компонентите отговарят на тази последователност.
Как агрономът превръща анализа в план
Онлайн информацията помага за първоначалното ориентиране, но не вижда конкретната влага, структура и плевелен фон на полето.
При сложна ротация, no-till система или повтарящи се проблеми със сеитбата е полезно решението да се направи чрез обследване и проследяване. АГРИНЕД описва работен процес, който включва анализ, регулярни обследвания, препоръки и последваща равносметка.
Прочетете практическия календар за сеитба на покривни култури в Shop PRZ, а за експертната логика зад конкретната препоръка вижте как агрономът определя срока за покривни култури в agrined.com.
Заключение
Покривните култури не са универсална смес, която се засява по една и съща дата всяка година. Те са управленско решение в сеитбооборота.
Правилният избор свързва предшественика, влагата, целта на посева, ботаническото семейство, риска от болести и неприятели и изискванията на следващата култура.
